Прелестни създания

Когато излязохме от камиона, не можах да повярвам къде се намираме. Мариан беше паркирала до бордюра, на няколко метра от Историческото общество на Гатлин, малко встрани, за да избегне ярката светлина от уличната лампа, заляла цялата улица. Тук освен това се намираше и главната квартира на ДАР. Бу Радли седеше на тротоара, сякаш знаеше, че ще отидем там.

— Тук? Луната, или каквото е там, се намира в централата на ДАР?!

— „Domus Lunae libri“. Домът на „Книгата на луните“. Накратко, „Lunae libri“. И, не, не се намира тук, това е просто входът за Гатлин. — Избухнах в смях. — Имаш чувството за хумор на майка си.

Запътихме се към пустата сграда. Не можехме да изберем по-подходяща нощ от тази.

— Наистина не е шега. Сградата на Историческото общество е най-старата постройка в окръга след имението „Рейвънуд“. Нищо друго не е оцеляло след Голямото палене — добави Мариан.

— Но ДАР и чародейците?! Как е възможно да имат нещо общо? — Лена недоумяваше.

— Мисля, че скоро сама ще откриеш — общите неща между тях са повече, отколкото предполагаш. — Мариан се забърза към старото каменно здание, вадейки познатата ми връзка с ключове. — Аз например съм член и на двете общества. — Погледнах я с недоверие. — Неутрална съм. Мисля, че го казах пределно ясно. Не съм като теб. Ти си като Лила, прекалено много се обвързваш и… — Можех и сам да завърша изречението: „и виж какво стана с нея“.

Мариан млъкна, но думите останаха да висят във въздуха. Не можеше да направи или да каже нещо, което да ги върне. Вцепених се, но не отвърнах нищо. Лена ме докосна с ръка и усетих как ме спасява от мен самия.

Итън. Добре ли си?

Мариан погледна отново часовника си.

— Остават пет минутки до девет часа. Технически погледнато, още не бива да ви пускам. Но трябва да съм долу до девет в случай, че имам и други посетители тази вечер. Последвайте ме.

Минахме в тъмния заден двор зад сградата. Тя порови из ключовете си, докато накрая извади нещо, което винаги бях смятал за украшение, защото изобщо не приличаше на ключ. Представляваше желязна халка, чиито два края не се допираха плътно един до друг. С опитно движение Мариан завъртя единия край, докато се чу прещракване и кръгът се превърна в полумесец. Луната на чародейците.

Пъхна ключа в нещо, което приличаше на желязна решетка в основата на гърба на сградата. Завъртя ключа, решетката се плъзна бавно навътре и се отвори. Зад нея се виждаше мрачно каменно стълбище, водещо към още по-голяма тъмнина, мазе, намиращо се под мазето на ДАР. Мариан завъртя ключа още веднъж наляво и от само себе си се запалиха факли, окачени по стените отстрани на стълбите. Сега те бяха напълно осветени с трептяща светлина и дори можех да видя думите „DOMUS LUNAE LIBRI“, гравирани на каменната арка на входа, намиращ се в края на стълбището под нас. Мариан завъртя ключа още веднъж и стълбището изчезна, заменено отново от желязната решетка.

— Това ли е? Няма ли да влезем вътре? — попита Лена ядосано.

Мариан пъхна ръката си в решетката. Тя премина напълно свободно, явно решетката беше илюзия.

— Аз не мога да правя заклинания, както знаете, но все пак библиотеката има нужда от някаква защита. Нощем тук наминават бездомници. Освен това Макон праща Ларкин да обикаля наоколо, за да пази мен и вратата.

Мариан ни погледна, лицето й изведнъж стана сериозно.

— Добре, време е. Ако сте сигурни, че го искате, не мога да ви спра. След като тръгнете по стълбите, не мога и да ви напътствам по никакъв начин. Не мога да ви попреча да вземете някоя книга и не може да ми я върнете, преди следващото отваряне на библиотеката.

Сложи ръка на рамото ми.

— Разбираш ли, Итън? Това не е игра. Тук долу има много могъщи книги — книги със заклинания, чародейски ръкописи, талисмани на Мрака и на Светлината, предмети с голяма сила. Неща, които никой смъртен не е виждал, с изключение на мен и моите предшественици. Много от книгите са омагьосани, други са прокълнати. Трябва да внимаваш. Не докосвай нищо. Нека само Лена разглежда книгите.

Косата на Лена се къдреше на големи вълни. Тя вече усещаше магията на мястото. Кимнах, гърлото ми беше пресъхнало от притеснение. Не чувствах чак толкова много магия, просто бях уплашен; стомахът ми се свиваше, все едно аз бях препил с ментов ликьор. Чудех се колко пъти мисис Линкълн и дружките й са се движили напред-назад по етажа над нас, без да осъзнават какво има под тях.

— Независимо какво ще откриете, помнете — трябва да излезете преди изгрев-слънце. От девет до шест. Това е работното време на библиотеката и входът може да стои отворен само през тези часове. Слънцето ще изгрее точно в шест, винаги е така в библиотечния ден. Ако не излезете горе преди изгрева, ще бъдете затворени тук до следващия работен ден на библиотеката, а доколкото знам, никой смъртен не е оцелявал в такава ситуация. Ясно ли се изразих?

Лена кимна и ме хвана за ръка.

— Може ли да влизаме вече? Нямам търпение.

— Още не мога да повярвам, че правя това. Чичо ти Макон и Ама ще ме убият, ако разберат. — Мариан провери колко е часът. — След вас.