Прелестни създания

Ръката на Лена се впи в моята. На рамото на Линк, облечена в най-късата рокля с пайети, носена някога на който и да е бал в гимназия „Джаксън“, а може би и на всеки бал въобще, висеше Ридли. Не знаех накъде да отвърна поглед; тя беше само крака и извивки, и руса коса, виеща се навсякъде. Усещах как температурата в салона се покачва само като я гледах. От броя на момчетата, които бяха спрели да танцуват със своите облечени като торти дами, беше очевидно, че не само аз се чувствах така. В свят, където роклите идват само от две места, Ридли даваше ново значение на израза „малка рокля“. В сравнение с нея треньор Крос приличаше на майка игуменка. С други думи, Линк беше обречен.

Лена гледаше ту към мен, ту към братовчедка си.

— Ридли, какво правиш тук?

— Братовчедке! Най-накрая се озовахме на бала, а? Не си ли развълнувана? Не е ли фантастично?

Виждах, че косата на Лена започва да се къдри от несъществуващия вятър. Тя примигна и половината от светлините в салона изгаснаха. Трябваше да реагирам бързо. Издърпах Линк към масата с пунша.

— Какво правиш с нея?

— Пич, можеш ли да повярваш? Тя е най-секси мацката в Гатлин. ИГС — изгаряне трета степен, пич. И просто се мотаеше пред магазина, когато влязох вътре да си купя чипс на път за насам. Дори имаше подходяща рокля.

— Не мислиш ли, че е малко странно?

— Смяташ ли, че ми пука?

— Ами ако е луда? Някоя психарка?

— Смяташ, че ще ме отвлече, завърже и нещо такова, а? — Линк се ухили, представяйки си мислено картинката.

— Не се шегувам.

— Винаги се шегуваш. Какво толкова? А, разбирам. Ревнуваш. Доколкото си спомням, и ти се метна бързо в колата й. Да не си се опитал да излезеш с нея и тя да те отрязала, а?

— Няма начин. Тя е братовчедка на Лена.

— Както и да е. Знам само, че съм на бала с най-секси мадамата в съседните три окръга. Все едно метеорит да удари Гатлин. Има ли някакъв шанс това да се случи отново? Споко, ясно. Не ми разваляй вечерта. — Явно беше попаднал под магията й, не че на Ридли й се налагаше да я прилага върху Линк. Само видът й беше достатъчен той да се замае. Вече нямаше значение какво щях да му кажа.

Въпреки това опитах още веднъж.

— Това момиче носи само проблеми. Може да влезе в мислите ти, повярвай ми. Ще ти изпие мозъка и ще те накара да правиш каквото тя иска.

Линк ме хвана за раменете и ме разтърси.

— Стига, човече!

Прегърна Ридли през кръста и двамата се запътиха към дансинга. Дори не погледна към треньор Крос, когато мина покрай нея.

Започнах да дърпам Лена в другата посока, към ъгъла, където фотографът правеше снимки на двойките на фона на изкуствена снежна пряспа с изкуствен снежен човек. А там се натъкнахме право на Емили. Тя погледна към Лена.

— Лена. Изглеждаш толкова… лъскава.

Лена също я измери с поглед.

— Емили. Изглеждаш толкова… бухнала.

Вярно беше. Южняшката красавица Емили, известна и като Мразещата-Итън-Емили, приличаше на бухнала сметанова торта, пълна с прасковен крем, обвит в много пластове тафта. Косата й, оформена в нелепи малки кравайчета, завити като свински опашчици, изглеждаше като направена от жълти панделки. Лицето й май беше опънато прекалено силно, докато са й правели прическата в местния салон и са забивали многобройните фиби в главата.

Какво бях намирал преди в момичетата като нея?!

— Не знаех, че си падаш по танците.

— Падаме си — отвърна Лена.

— Танци около огньове, предполагам — опита се да оригиналничи Емили.

Косата на Лена отново започна да се навива нагоре.

— Защо? Да не би да си търсиш огън, в който да изгориш тази рокля?

Другата половина от мигащите светлини също угасна. Видях как учениците от комитета започнаха да проверяват да не би кабелите да са се откачили.

Не й позволявай да спечели. Тя е единствената вещица тук.

Не е единствената, Итън.

Савана се появи до Емили, като влачеше Ърл зад себе си. Изглеждаше по абсолютно същия начин като Емили, само че беше в сребристо и розово, а не в сребристо и прасковено. Роклята й беше също толкова пухкава. Човек нямаше нужда от много въображение, за да си представи, че днес е сватбеният им ден. Ефектът беше ужасяващ. Ърл наведе глава към земята, опитвайки се да не ме гледа в очите.

— Хайде, Ем, сега ще обявят победителите! — Савана погледна Емили многозначително. После се обърна към Лена. — Да не ви задържаме? Ще излезеш ли на снимката, Лена? — фръцна се тя с бухналата си рокля.

— Следващите!

Косата на Лена все още се къдреше.

Те са идиотки. Няма значение. Остави ги.

— Следващите!

Хванах Лена за ръката и я придърпах към фалшивата снежна пряспа. Тя ме погледна, очите й бяха потъмнели. И после облаците се отдръпнаха и усетих, че се е върнала при мен. Бурята отмина.

— Готови ли сте? — Чух гласа на фотографа.

Прав си. Това не е важно.

Наведох се да я целуна.

Само ти си от значение.