Прелестни създания

Целунахме се точно в мига, в който от апарата излезе светкавицата. За един миг, за един съвършен миг, сякаш бяхме само двамата в целия свят и единствено това имаше значение.

И после… Ослепителната светлина от светкавицата и лепкава бяла слуз се изсипа навсякъде, най-вече върху нас двамата.

Какво, по…?

Лена ахна невярващо. Опитах се да махна слузта от очите си, но тя беше по цялото ми лице. Лена беше още по-зле — косата й, лицето й, роклята й… Първият й танц. Всичко беше съсипано. Беше пяна, направена от смес за палачинки, изсипана върху главите ни от кофата, от която се предполагаше зад гърбовете на снимащите се да се спуска ефирно фалшив сняг. Погледнах нагоре само за да получа още една доза от тази гадост в лицето си. Кофата се изтърколи на пода.

— Кой е сложил вода в снега? — Фотографът беше бесен. Никой не се обади и можех да се обзаложа, че иначе тъй бдителните „Ангели“ на „Джаксън“ този път не бяха видели нищо.

— Вижте, тя се топи! — провикна се някой от тълпата48.

Стояхме в локва от бяла сапунена пяна, лепило или каквото там беше и мечтаехме да се махнем оттук като с магическа пръчка; поне така сигурно се струваше на тълпата наоколо, която се смееше високо. Савана и Емили стояха отстрани и се наслаждаваха на всяка секунда от това, което вероятно беше най-унизителният момент от живота на Лена. Едно момче надвика врявата:

— Трябваше да си останеш вкъщи!

Щях да разпозная този глупав глас навсякъде. Чувал го бях достатъчно пъти в двора, доскоро единственото място, където го използваше. Ърл шепнеше нещо в ухото на Савана, докато я прегръщаше през раменете.

Изстрелях се незабавно. Пресякох салона толкова бързо, че той дори не забеляза, че идвам към него. Забих покрития си с пяна юмрук в ченето му и Ърл се строполи на пода, повличайки със себе си и Савана.

— Какво правиш, мамка му? Да не си се побъркал? — Той се опита да се надигне, но аз го притиснах с крака си.

— По-добре стой долу, Ърл.

Той приседна и оправи яката на сакото си, като че ли искаше да изглежда готин дори и на пода на салона.

— Дано си сигурен в това, което правиш, Итън. — Но не се надигна. Можеше да говори каквото си иска, но и двамата знаехме, че ако се изправи, щеше да бъде повален на земята отново.

— Знам. — Издърпах Лена от разпадащата се фалшива снежна пряспа.

— Да вървим, Ърл, ще обявят кралицата и краля на бала — каза Савана нервно. Ърл се изправи и започна да се изтупва от прахта.

Изтърках очите си и разтърсих мократа си коса. Лена стоеше до мен, треперейки, и се опитваше да махне полепналата по роклята й пяна. Макар да бяхме заобиколени от хора, около нея се беше образувало свободно пространство. Никой не смееше да се приближи повече, освен мен. Посегнах да избърша лицето й с ръкавите на сакото си, но тя се отдръпна.

Винаги така става.

— Лена.

Трябваше да се досетя, че няма да е по-различно.

Ридли се появи до нас, а Линк вървеше неотлъчно зад нея. Личеше си, че е бясна.

— Не разбирам. Защо въобще искаш да имаш нещо общо с тях. — Произнесе думата презрително, както говореше Емили. — Никой не може да се отнася така с нас, независимо дали сме Светлина или Мрак. Къде е самоуважението ти, Лена-Селена?

— Не си струва. Не и тази вечер. Просто искам да се прибера у дома. — Лена беше прекалено засрамена, за да се ядосва като Ридли. Точно сега беше избрала не да се бие, а да отстъпи. — Отведи ме вкъщи, Итън.

Линк свали сребристото си сако и го метна на раменете й.

— Каква каша само…

Ридли не можеше да се успокои. Или не искаше.

— Те носят само проблеми, Лена. С изключение на хубавеца и на новия ми приятел, любителя на чипса.

— Линк. Казах ти, че името ми е Линк.

— Млъкни, Ридли. Достатъчно й се събра. — Ефектът на Сирената вече не ми действаше.

Ридли ме погледна през рамо и ми се усмихна. Доста зловеща усмивка беше.

— Като се замисля, и на мен вече ми се събра достатъчно.

Проследих погледа й. Ледената кралица и придворните й вървяха към сцената. За пореден път Савана беше избрана за Снежна кралица. И също както миналата година, Емили й беше подгласничка, нейната Ледена принцеса.

Ридли смъкна съвсем малко черните си слънчеви очила. Очите й заблестяха, можеше почти да се види жегата, която излизаше от тях. В ръката й се появи близалка, а във въздуха усетих да се носи познатият лепкав и сладникав аромат.

Ридли, недей.

Не става дума за теб, Лена. Това е нещо по-голямо. Нещата в това затънтено градче ще се променят.

Чувах гласа на Ридли в мислите си така ясно, както и гласа на Лена. Разтърсих глава.

Престани, Ридли. Ще стане по-зле.

Отвори очите си, няма накъде да става по-зле. А може би има.

Потупа небрежно Лена по рамото.

Гледай и се учи.