Прелестни създания

Айви се предаде, повдигна изпокъсаната си пола и поведе Женевиев покрай остатъците от лимонената горичка на майка й. Женевиев никога не беше минавала от тази страна. Тук нямаше нищо, освен памукови полета, или поне така й бяха казвали винаги. А и никога не бе имала причина да идва в тези полета, с изключение на редките случаи, когато с Еванджелин си играеха на криеница.

Но Айви очевидно знаеше много добре откъде да мине. Женевиев все още чуваше изстрелите от пушки в далечината и пронизителните писъци на съседите, които гледаха как горят домовете им.

Айви спря до стара каменна стена, обвита почти изцяло от клоните на различни храсти — дива калина, розмарин, жасмин… Имаше малка арка, която почти не се виждаше под избуялата растителност. Айви се наведе и мина под нея, Женевиев я последва. Сводът явно излизаше и от двете страни направо от стената, защото цялото място беше затворено. Съвършен кръг със стени, скрит от човешките очи благодарение на дивите храсти.

— Какво е това място?

— Място, за което майка ти не е искала да знаеш, иначе е щяла да ти го покаже.

На известно разстояние Женевиев забеляза малки камъни, показващи се леко над високата трева. Разбира се. Семейното гробище. Спомни си, че все пак някога е била тук, веднъж, когато беше много малка, след като прапрабаба й почина. Спомни си, че погребението беше през нощта и майка й стоеше в тревата, на лунна светлина, нашепвайки думи на език, който Женевиев и сестра й не разбираха.

— Какво правим тук?

— Ти каза, че искаш тази книга. Нали?

— Тук ли е?

Айви спря и погледна с недоумение към нея.

— Че къде другаде?

Малко по-нататък имаше друга постройка, също обвита от виещите се диви храсти. Крипта. Айви спря пред вратата й.

— Сигурна ли си, че…

— Нямаме време за това! — Женевиев се протегна към дръжката, но такава нямаше. — Как се отваря?

Старата жена се надигна на пръсти и потърси нещо над вратата. Там, осветен от далечната светлина на огньовете, Женевиев видя малък гладък камък с гравиран върху него полумесец. Айви постави ръката си върху малката луна и я натисна. Каменната врата започна бавно да се движи, отваряйки се със звук, какъвто се получава при търкане на камък в камък. Айви се протегна за нещо друго от вътрешната страна на вратата. Свещ.