Прелестни създания

— Не ме интересува каква е цената. Става дума за живота на Итън. Загубих всичко друго.

— Това момче вече няма живот. Беше му отнет. Това, което се опитваш да направиш, е противоестествено. Не може да е редно.

Женевиев знаеше, че Айви е права. Майка й достатъчно често беше предупреждавала и нея, и Еванджелин за спазването на Природните закони. Тя щеше да пресече линията, която никой от чародейците в нейното семейство не се беше осмелявал да престъпи.

Но сега тях ги нямаше. Беше останала само тя.

И трябваше да опита.

* * *

— Не! — Лена се пусна от ръцете ни разкъсвайки кръга. — Преминала е към Мрака, не разбирате ли? Женевиев е използвала черна магия.

Хванах отново ръцете й. Тя се опита да се отскубне. Обикновено за мен Лена беше като слънчева топлина, но сега приличаше по-скоро на истинско торнадо.

— Лена, ти не си като нея. Аз не съм като него. Всичко се е случило преди повече от сто години.

Тя беше изпаднала в истерия.

— Тя е като мен, затова медальонът ми показва тези видения. Предупреждава ме да стоя далеч от теб. За да не те нараня, след като стана Мрак.

Мариан отвори очите си; изглеждаха по-големи от обикновено. Късата й коса, която винаги беше добре оформена в изящна прическа, сега бе разрошена и разпиляна. Изглеждаше изтощена, но и странно екзалтирана. Познавах този поглед. Сякаш духът на майка ми я беше обладал, приликата си личеше особено във и около очите.

— Ти не си Призована, Лена. Все още не си нито добра, нито лоша. Така се чувстват всички деца на твоята възраст преди шестнайсетия си рожден ден в рода Дюшан. Повярвай ми, знам го много добре. Познавам много чародейци и много Дюшан, независимо дали са Мрак или Светлина.

Лена погледна към Мариан, беше се вцепенила от изненада.

Библиотекарката започна отново да диша нормално.

— Няма да станеш Мрак. Боже, толкова си мелодраматична, също като Макон. Успокой се, моля те.

— Откъде знаеше за рождения ден на Лена? Откъде знаеше за чародейците?

— Медальонът на Женевиев е у вас? Защо не ми казахте?

— Не знаехме какво да правим. Всеки ни казва нещо различно.

— Нека го погледна.

Пъхнах ръка в джоба си. Лена ме докосна по рамото и за секунда се поколебах. Мариан беше най-добрата приятелка на мама и беше част от нашето семейство. Знаех, че не бива да подлагам на съмнение нейните мотиви, но така мислех и за Ама, преди да я последвам в блатото и да я видя как се среща с Макон Рейвънуд.

— Откъде да знаем, че можем да ти се доверим? — попитах аз, макар да ми беше гадно, че задам този въпрос.

— „Най-добрият начин да разбереш дали можеш да вярваш на някого е да му се довериш.“

— Елтън Джон?

— Близо. Ърнест Хемингуей. В своето време наистина е бил нещо като поп звезда.

Усмихнах се, но Лена не беше готова така лесно да се откаже от съмненията си.

— Защо да ти вярваме, като всеки крие разни неща от нас?

Лицето на Мариан доби сериозно изражение.

— Именно защото аз не съм нито Ама, нито чичо ти Макон. Не съм баба ти, нито леля ти Дел. Аз съм смъртна. Неутрална съм. Аз съм между черната и бялата магия, между Светлината и Мрака. Трябва да има нещо между тях — нещо, което да издържа на притеглянето от двете страни — и това съм аз.

Лена отстъпи крачка назад. И за двама ни беше трудно да го възприемем. Откъде Мариан знаеше толкова много неща за семейството на Лена?

— Какво си ти? — Като се имаше предвид ситуацията, въпросът беше съвсем логичен.

— Аз съм главната библиотекарка на Окръжната библиотека на Гатлин. Такава съм, откакто дойдох тук, и винаги ще продължа да бъда. Не съм чародеец. Просто съхранявам архивите. Съхранявам и книгите. — Мариан приглади косата си. — Аз съм Пазителят, просто един от дългата редица смъртни, на които са поверени историята и тайните на свят, от който не можем да бъдем напълно част. Трябва винаги да има един такъв смъртен и в момента това съм аз.

— Лельо Мариан? За какво говориш? — Бях изгубил напълно нишката на разказа й.

— Нека да го кажем така: има библиотеки, а има и други, по-особени библиотеки. Аз служа на всички добри граждани на Гатлин, независимо дали са чародейци или смъртни. Няма проблем с работното време, защото задълженията ми към другия клон, така да се каже, са предимно нощем.

— Искаш да кажеш…

— Окръжната чародейска библиотека на Гатлин. Аз, естествено, съм и библиотекарят на чародейците. Главният чародейски библиотекар.