Прелестни създания

Хелоуин по принцип е доста шумен празник в гимназия „Джаксън“. За момчетата всичко, свързано с обличане на костюми, е повод за голяма веселба. А и напрежението от очакването дали ще бъдеш поканен на ежегодния купон на Савана Сноу… Празникът обаче се издига на съвсем друго ниво на напрежение, когато момичето, по което си луд, е вещица, пардон, чародейка.

Нямах представа какво да очаквам от този ден, когато Лена ме взе с колата за училище на няколко къщи разстояние от нас, зад ъгъла, далече от зоркия поглед на Ама.

— Не си маскирана — казах с изненада.

— За какво говориш?

— Мислех, че ще носиш костюм, маска или нещо подобно. — Осъзнах, че звуча като идиот в момента, в който думите излязоха от устата ми.

— О, ти смяташ, че чародейците се преобличат на Хелоуин и летят с метли наоколо? — засмя се тя.

— Не исках да…

— Съжалявам, че те разочаровах. Ние просто се обличаме малко по-официално вкъщи за вечеря, както правим на всички други празници.

— Значи и за вас е празник.

— Това е най-свещената и най-опасната нощ в годината — най-важният от четирите Висши празници. Нашата версия на навечерието на Нова година, краят на старата и началото на новата.

— Какво означава „най-опасната“?

— Баба ми казваше, че това е нощта, когато воалът между този свят и Другия свят, света на духовете, е най-тънък. Това е нощ на мощ и нощ на възпоминания.

— Другият свят? Нещо като отвъдния живот?

— Да, нещо такова. Това е царството на духовете.

— Значи Хелоуин наистина е празник на духове и призраци?

Тя извъртя очи.

— Почитаме чародейците, всички магьосници от миналото, които са били преследвани само защото са били различни. Мъжете и жените, които са били изгорени на кладата, защото са използвали своите способности.

— Да не говориш за процеса срещу вещиците в Салем?

— Предполагам, че така го наричате. Всъщност е имало процеси срещу вещици по цялото източно крайбрежие, не само в Салем. Имало е по целия свят. Вашите учебници споменават почти винаги само онзи в Салем. — Произнесе „вашите“, сякаш беше мръсна дума. И може би днес наистина беше такава.

Минахме покрай „Стоп енд Шоп“. Бу седеше до знака за спиране на ъгъла. Чакаше. Видя катафалката и излая силно след нея.

— Може би трябва да качим това куче и да го повозим. Сигурно е доста уморено след цялото това търчане подир тебе по цял ден и цяла нощ.

Лена погледна в огледалото си за обратно виждане.

— Бу никога няма да се откаже.

Знаех, че е права. Но когато се обърнах да го погледна, ми се стори, че той кимна, все едно нямаше нищо против едно возене.

Забелязах Линк на паркинга. Носеше руса перука и син пуловер с пришита емблема на „Дивите котки“. Дори си беше намерил и помпони. Изглеждаше страшен и малко приличаше на майка си. Баскетболният отбор беше решил тази година да се облече като мажоретките на гимназията. С всичко, което се случваше около мен, това съвсем ми беше избягало от ума. Чакаше ме голям скандал, а и Ърл само търсеше повод да се заяде с мен. Откакто излизах с Лена, имах невероятен успех на игрището. Треньорът ме сложи да играя в центъра вместо Ърл, който не беше особено щастлив от този факт.

Лена ми се закле, че няма никаква магия в подобрената ми игра, поне не и чародейска магия. Веднъж тя дойде на един мач и аз вкарах всяка топка. Проблемът беше, че тя постоянно ми говореше вътре в главата ми и ми задаваше хиляди въпроси за наказателните удари, заслоните и правилото за трите секунди. Оказа се, че никога преди не беше ходила на баскетболен мач. Беше по-лошо, отколкото да заведеш Сестрите на окръжния панаир. След този първи път повече не дойде на нито един мач. Но бях сигурен, че продължава да „слуша“. Чувствах, че е там.

От друга страна, тя може би имаше нещо общо с факта, че тази година мажоретките ни не се справяха добре. Емили не успяваше да се задържи на върха на пирамидата, но не смеех да питам Лена за това.

Днес ми беше трудно сред навалицата да открия съотборниците си, преди да видя отблизо косматите крака и брадясалите им лица. Линк се запъти към нас. Отблизо изглеждаше още по-зле. Беше се опитал да се гримира с розов гланц за устни, сенки и пудра — всичко, както си трябваше. Все придърпваше полата си надолу, а чорапогащникът му постоянно се свличаше.

— Гадняр! — посочи ме обвинително с пръст през редиците коли. — Къде ти е костюмът?

— Съжалявам, човече. Напълно изключих.

— Глупости. Просто не си искал да облечеш тази простотия! Познавам те, Уейт. Хванало те е шубето.

— Кълна, се просто забравих.

Лена му се усмихна.

— Мисля, че изглеждаш страхотно.

— Не знам как търпите всички тези гадости върху лицето си. Ужасно щипе.

Лена направи гримаса. Тя почти никога не носеше грим, нямаше нужда.

— Всъщност не всички изглеждаме така, сякаш след като навършим тринайсет години, автоматично подписваме договор с „Мейбълин“.

Линк нагласи перуката си и пъхна още един чифт чорапи под пуловера си.

— Кажи го на Савана.

Запътихме се към стълбите на входа, а Бу седеше на моравата, близо до пилона със знамето. Почти щях да попитам как е възможно това куче да ни изпревари, но реших, че по-добре да замълча.