Прелестни създания

Светлината от свещта освети малкото помещение. Беше широко не повече от два-три метра. На всяка стена имаше стари дървени лавици, на които бяха наредени малки шишенца и бутилки, пълни с цветчета, прахове и тъмни течности. В центъра на стаята имаше очукана каменна маса, а върху нея лежеше стара дървена кутия. Кутията изглеждаше много неугледна, единствената й украса беше малък полумесец, издълбан на капака й. Същата фигура като на камъка над вратата.

— Няма да докосна това нещо — каза със спокоен глас Айви, сякаш вярваше, че самата кутия може да я чуе.

— Айви, това е просто книга.

— Няма такова нещо като „просто книга“, особено във вашето семейство.

Женевиев повдигна бавно капака. Подвързията на книгата беше от изтъркана черна кожа, която обаче изглеждаше вече по-скоро сива. Нямаше никакво заглавие, само същата луна, гравирана отпред. Женевиев извади внимателно книгата. Знаеше, че Айви е суеверна. Въпреки че се шегуваше с прислужницата си, знаеше, че тя е и много мъдра жена. Гледаше на карти и по чаени листа и майката на Женевиев се съветваше с нея почти за всичко — от това кой е най-добрият ден за садене на растенията, за да не замръзнат, до подходящите билки за лекуване на настинка.

Книгата беше топла. Сякаш беше жива, сякаш дишаше.

— Защо си няма име? — попита Женевиев.

— Само защото една книга няма заглавие, това не означава, че няма име. Тази тук се нарича „Книгата на луните“.

Нямаха повече време за губене. Женевиев последва Айви в мрака. Обратно към това, което някога беше „Грийнбриър“, обратно при Итън.

Прелисти страниците. Имаше стотици заклинания. Как щеше да намери правилното? След това го видя. Беше на латински — език, който знаеше добре; майка й бе довела специален учител от Севера, за да е сигурна, че тя и Еванджелин ще го научат. Според разбиранията на тяхното семейство това беше най-важният език и децата трябваше да го знаят като родния си.

Заклинанието за обвързване. За обвързване на живота със смъртта.

Женевиев постави книгата на земята до Итън, пръстът й отбелязваше първия стих от заклинанието.

Айви я сграбчи за китката и я стисна силно.

— Нощта не е подходяща за това. Полумесец за бяла магия, пълнолуние за черна. А ако няма луна, не върши работа и за двете.

Женевиев издърпа ръката си от хватката на старата жена.

— Нямам избор! Това е единствената нощ, с която разполагаме.

— Мис Женевиев, тези думи са нещо повече от заклинание. Те са сделка. Не можеш да използваш „Книгата на луните“, ако не дадеш нещо в замяна.