Преследвачът

— Но ако Кора е била убита… — подех, опитвайки се да я успокоя със заключението, до което бях стигнал миналата нощ, — досега със сигурност щяха да намерят трупа й.

— Не го казвай! — избухна Вайолет. — Съжалявам — добави мигом. — Просто мразя да чувам това. Но, да, ти си прав. Ако е била убита, щяха да намерят… нещо — рече и потръпна, а аз кимнах безмълвно в знак на съгласие. — Но аз не съм чула нищо. Никой не е чул. И тъкмо в това е работата. Тя не би си тръгнала без да ми каже. Не е такава.

— Хората се променят — изтъкнах безпомощно, не знаейки какво бих могъл да кажа, за да успокоя Вайолет.

— Но Кора е моя сестра — настоя момичето. — Дойдохме тук заедно преди шест месеца. Никога не сме се разделяли. Двете сме всичко една за друга на този свят. Една кръв сме.

— Откъде дойдохте? — попитах, опитвайки се да не се свия при думата кръв.

— От Ирландия — отвърна Вайолет и погледът й доби отнесено изражение. — От един малък град близо до Дънегол. Има само една църква и кръчма и двете знаехме, че не бихме могли да останем там. Родителите ни също. Баща ни направи всичко, което бе по силите му, за да изпрати и двете ни тук. Мислеше, че ще се омъжим, ще имаме семейства и никога няма да гладуваме… — Вайолет се изсмя с кратък, груб смях, по-скоро приличащ на лай, който толкова не пасваше на сладката й, невинна натура, че аз потреперих. Въпреки младостта си, животът й явно е бил доста труден и горчив.

— В живота не става така, както сме го планирали — рекох бавно. Знаех го твърде добре от собствен опит.

Вайолет кимна съкрушено.

— Мислехме, че можем да станем актриси или певици. Е, поне аз. Кора го правеше повече за забавление. Но аз вярвах, че може да ме вземат в някой хор или да ми дадат роля в представление — рече тя замислено. — И ние се опитахме, но получихме само присмех и подигравки на прослушванията. След това решихме, че можем да станем продавачки. Но веднага щом видеха дрехите ни и чуеха акцента ни, ни отпращаха. Продължихме да обикаляме града, като разговаряхме с всеки, който имаше ирландски акцент. Най-накрая се запознахме с едно момиче, Мери Франсис, която беше братовчедка на едно момче от нашия град. Тя работеше в кръчмата и ни каза, че може да ни препоръча на Алфред. И така, ние отидохме и Алфред веднага хареса Кора. Но каза, че аз изглеждам твърде млада. Затова ме взе на работа като помощничка в кухнята.

Трябва да съм се смръщил, защото по лицето на Вайолет пробягна лека усмивка.

— Чувствах се зле заради Кора. Тя имаше закачка с Алфред. Зная, че той само заради това ме взе на работа и ни даде стая под наем. Когато си легнехме в леглото след дългата вечер, си споделяхме разни случки от деня. Тя винаги казваше, че работата в кръчмата може някой ден да ми е от полза. Там сме изучавали човешките характери и сме виждали как си влияят един на друг. Мислеше, че ако спестим достатъчно пари, бихме могли отново да се опитаме да станем актриси. Тя никога не се отказваше.

— А ти? — попитах нежно.

— Е, по някое време разбираш, че мечтите са само това — мечти. Понякога си мисля, че просто трябва да го приема. Знаеш ли, че откакто съм пристигнала тук, сега за пръв път се намирам толкова близо до някой театър? — попита тя, загледана през прозореца в осветения надпис наблизо. — А Кора… — Поклати глава. — Къде е тя? — проплака и закри лице със слабите си ръце. — Нещата са толкова отчайващи, че дори не ми се мисли. Просто не спирам да се надявам, че Кора е открила по-добър живот. Имам предвид тук, а не на небето. И може би не ми е казала, защото не е искала да изпитам болка или ревност. Това е единственото, което ми хрумва — промълви Вайолет, с лице все още скрито под ръцете й.

— Сигурен съм, че Кора е в безопасност. — Разбира се, нямаше откъде да го зная, но веднага щом го изрекох, видях как Вайолет се отпусна. Изпитвах тъга към това момиче, което наистина нямаше нито един приятел на този свят. Исках да й помогна. Внезапно ме осени идея.

— Ето какво мога да направя. Мога да те върна отново на работа и освен това да гарантирам, че Алфред няма да те притеснява. Не мога да обещая, че работата ще е идеална, но мога да обещая, че ще е по-добра отколкото досега — заявих. Знаех, че трябва да намеря някаква храна, за да мога успешно да подчиня Алфред на волята си.

— Благодаря ти — усмихна ми се леко Вайолет. — В моята страна на Стефановден почитаме светеца, който е закрилник на бедните. Мисля, че тази година за мен е настъпил по-рано. Благодаря ти, свети Стефан.

Извърнах глава, притеснен от обожанието, което струеше в погледа й. Само ако знаеше каква е истинската ми природа, щеше да се моли на светеца си да я закриля от мен.

— Не ми благодари. Просто остани тук и си почини. А аз ще отида да поговоря с Алфред и ще видя какво мога да открия за Кора — казах.

— И аз трябва да дойда с теб — заяви Вайолет решително и се изправи на крака.

Поклатих глава.

— Няма да е безопасно.

— Щом не е безопасно, какво ще стане с теб? — попита Вайолет отмаляло. — Няма да си простя, ако нещо се случи с теб, докато си навън заради мен.