Преследвачът

— Те са от страната на баща ми. А от майчина страна във вените ни тече ирландска кръв — излъгах най-безсрамно. След като Деймън можеше да се произвежда в граф или херцог, аз пък можех да си измисля малко ирландски роднини.

— Аха — кимна Джордж и заби ножа в парчето месо в чинията си. — Е, при всички случаи се радваме, че си тук, Вайолет. Чувствай се като у дома си.

— Много сте мили — промърмори Вайолет, докато погледът й се стрелкаше около масата, отчаяно търсейки още нещо, което да задоволи глада й. Макар че такова нямаше.

В този миг Ема подръпна плахо ръкава на роклята на Вайолет.

Вайолет погледна надолу и гладното й изражение бе заменено от сияйна усмивка.

— Хей, здравей, мъниче — рече Вайолет нежно.

— Здравей — отрони Ема, пъхна тутакси палеца в устата си и извърна поглед.

— Хайде сега, Ема, не можеш ли да се представиш както подобава на госпожица Вайолет?

Наблюдавах нервно Ема. Все още бях нащрек заради начина, по който Оливър се взираше във Вайолет. Дали у Вайолет имаше нещо, очевидно за децата, но не и за родителите им?

— Аз съм Ема — изрече момиченцето сериозно, преди отново да пъхне палеца в устата си.

Вайолет се усмихна. Внезапно изглеждаше много по-силна от преди малко.

— Здравей, Ема. Аз съм Вайолет. А ти си много хубава. Знаеш ли какво си помислих, когато те зърнах за пръв път?

— Не — поклати глава Ема.

Вайолет се усмихна.

— Помислих си: „Това момиченце сигурно е вълшебна принцеса. Няма начин да е обикновено момиче. Прекалено е красива.“ Наистина ли си принцеса? — попита Вайолет.

Без да промълви нито дума, Ема се покатери в скута на гостенката. Вайолет я подхвърли нагоре и надолу върху коляното си.

— Мисля, че си намери нова приятелка, скъпа — заяви Гъртруд на дъщеря си, явно очарована от обожанието на Ема към Вайолет.

— Аз мисля, че и аз си намерих и съм много благодарна за това! — възкликна Вайолет с искрящи очи. — У дома имам сестра на нейната възраст. Казва се Клеър. Много ми липсва. Но, разбира се, имам и друга сестра, Кора. Тя е в Лондон — допълни Вайолет, а погледът й доби отнесено изражение.

— Сигурно е трудно да живеете толкова далеч от родния дом. Какво ви отведе в Лондон? — поинтересува се Джордж. Обичливото отношение на Ема бе разчупило леда и сега семейство Абът се държаха все едно Вайолет беше още един, малко по-голям, член на семейството им.

— Ами, мислех, че може да стана актриса — призна девойката.

— Е, все още можеш. На колко си години? Седемнайсет? — попита Гъртруд, докато попиваше ъгълчето на устната си с бялата ленена салфетка.

— Да, предполагам, че бих могла — кимна Вайолет и въздъхна. По време на целия разговор тя се хранеше настървено, дори госпожа Дъкуърт едва смогваше да напълни чинията й. Люк и Оливър я зяпаха възхитено, очевидно изпълнени с благоговение от апетита й. Всъщност в миналото двете хлапета често се бяха опитвали да си устроят състезание по надяждане, но биваха строго смъмряни от госпожа Дъкуърт и наказвани с леко шляпване по кокалчетата.

— Е, Стефан, семейството ти е очарователно, точно както си представях. А, както казва съпругът ми, семейството наистина е най-важното нещо в живота — обяви нашата добра домакиня със сияещи сини очи.

— Съгласен съм — промърморих глухо.

Вайолет най-сетне остави вилицата си и се отпусна, подпряла лакти върху масата. Очите й бяха изцъклени, а лицето призрачно бяло.

— Добре ли си, скъпа? — попита Гъртруд и бутна назад стола си. Госпожа Дъкуърт мигом се спусна, за да й помогне.

— Тя е добре. Просто имаше дълъг ден. Потеглихме от Лондон доста рано — уверих ги припряно, питайки се дали това не беше началото на края.

— Разбира се. Ами, мога да приготвя стаята за гости, ако…

Вайолет се изправи в стола си и пое няколко дълбоки глътки въздух. Осъзнавайки, че всички погледи са вперени в нея, тя приглади кестенявата си коса и изпъна рамене. Усмивката й бе замръзнала в гримаса. Цялата ситуация навярно беше доста мъчителна за нея.

— Извинете ме. Добре съм, благодаря ви — изрече със силен и овладян глас.

Оставих салфетката си до чинията си и станах, за да помогна на Вайолет. Тя трябваше да остане сама, при това много бързо.

— Мисля, че малко ще се поразходим. Както казахте, чистият въздух прави чудеса и ще ни се отрази добре — обявих и й предложих ръката си. Всеки момент можеше да умре, а аз не можех да позволя това да се случи в голямата къща. По-късно щях да измисля какво да кажа на семейство Абът — че е решила да се върне в Лондон, за да я прегледа лекар и им изпраща поздравите си. След двайсет години лъжи се бях научил да мисля за всички вероятности.

В другия край на масата Оливър се размърда нетърпеливо.

— Може ли да отидем на лов? Моля те! Цял ден се упражнявах, а и ти ми обеща. Вайолет може да дойде с нас!

— Оливър! — сгълча го Гъртруд. — Стефан ще прави компания на братовчедка си.