Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

предполага се, не са все „на равно място“, а стават „нагоре“ и „надолу“. Затова може да се говори за възхождане (когато се „катерим“ по стръмнини, когато се „изкачваме по-високо“), а също и за пропадане или „падение“, „падане“ — когато „слизаме“ от по-високо към по-ниско, т.е. движим се „надолу“.

Интуицията (от която и тук изхождам) също ни сочи, че когато възхождаме нагоре по някоя стръмнина, изразходваме повече сили, изкачването е мъчително, трудно, изморително, а също за него се изразходва и повече време в сравнение с „пропадането“ надолу или „слизането“ от по-високо, което става не само по-бързо, но и е значително по-лесно, по-малко „трудоемко“, то е с по-малък разход на сили. Изобщо изисква се много повече воля и решителност, психична и физическа сила, умения и желание при (у) възхождащия нагоре или у „катерача“, изкачващ стръмнини и вървящ по нелеки, виещи се към небето пътища и пътеки. Докато, ясно е също, всяко „падение“ или „пропадане“ надолу, веднъж започнало, изглежда по „законите на гравитацията“ (или по силата на някои други закони, за които ще стане дума тук) е безспорно крайно лесно за осъществяване, но е същевременно трудно за „удържане“ (спиране), а в някои случаи — ако се пада от много високо, съвсем непредпазливо — направо е невъзможно да се спре и затова може да завърши трагично (медиците казват: „с летален изход“!). Някои падания, изпуснати от всякакъв контрол, се превръщат — погледнати отстрани — в „търкаляния“, „свличания“ или „срутвания“, подобно на лавина (или на порой от камъни) — и тук не става дума за буквално падане, а за същински провал, за „жизнена катастрофа“ или дори за „пропадане в небитието“. Разбира се, че

животът е или провал, или възход

(или „тъпчене на едно място“, една рядка — дали? — възможност), но кое от тях става, кое от тях ни се случва, вероятно зависи само от нас самите — а и от пътя, отправящ своите предизвикателства към вървящите и избралите го, от целите и намеренията, които преследваме при движението си по него; затова никой не бива да вини за ставащото с него самия някой друг, и особено пък „обстоятелствата“. Отделни „подхлъзвания“, „спъвания“, „залитания“ и други такива могат да станат причина за пълно сгромолясване или пропадане на изкачващия се нагоре и затова на тях също трябва да им се отдели подобаващо внимание: когато търсим целостта на движенията (във времето и пространството), което човекът е избрал и предприел. Интуицията, на която се основаваме — за да постигнем едно чисто и неусложнено от излишества, ясно, необъркано и просто изложение на жизнената реалност — по-нататък ще ни подскаже и други моменти, които сега не могат да се предвидят: разгръщането на една интуиция е спонтанен процес, който не трябва да се насилва. В определено време всеки от нас се намира на определено място (по своя път и в своя живот) неслучайно — това нарекох „място във времето“, чиято необходимост трябва да подирим и открием. Нека поне това положение ми послужи като ориентир — засега.

Възхождащият в своя живот

е човек, който надмогва стъпка по стъпка едно „по-нисше“ (по своята ценност за живота) минало, т.е. движи се „напред“ в истинския смисъл на тази дума, която на латински е „прогрес“ (от „progresus“, сиреч движение напред, успех). Възхождащият в живота си всъщност „прогресира“, устремявайки се от нисшето към по-висшето, от по-малко съвършеното към истински съвършеното, от „непълното“ към пълноценното. Ясно е, че „изкачването“, за което интуицията ни говори (а тя латински думи не използва!), и което свързваме с усилието да се „издигнеш“ по-високо в сравнение с онова, което си бил преди, е за предпочитане пред „сгромолясването“ надолу, което се нарича „регрес“ (от „regresus“, обратно движение) или „пропадане“ по-ниско в сравнение с едно минало състояние. Да „регресираш“, следователно, означава да се отдалечаваш от достижимата за теб пълнота на автентичното съществуване, докато да „прогресираш“ всъщност едва ли е друго освен да се приближаваш към нея, а значи и към истината, вложена в теб като човешко същество, притежаващо при това своя раз-личност (индивидуалност). Но нека, преди да продължа по нашия път, извличайки нови и нови интуиции, които са свързани с

„пропадането“

и възхождането, да направя едно уточнение, което не бива да бъде пропускано.