Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

„Често се опитваме да просветлим мрачното настояще с

мечтите за изгодни шансове

и си измисляме какви ли не химерични надежди, всяка от които носи в утробата си разочарование, настъпващо неизбежно, щом те се пръснат от досега със суровата действителност. По-добре ще е да превърнем в обект на размислите си многобройните неблагоприятни възможности, което ще ни накара да вземем мерки за предотвратяването им, а и ще ни достави приятни изненади, ако те не се осъществят. Та нали след като дълго сме се страхували, винаги забележимо се разведряваме? Да, дори е добре понякога да си представяме големите нещастия, които биха могли да ни сполетят, за да можем после да понесем далеч по-безболезнено многото малки беди, които ще ни споходят, и да се утешаваме, представяйки си големите, които са ни отминали.“

Това е път, по който философията няма да загуби достойнството си — стига да има решителността да го следва; нещо повече — по този път тя ще го спечели отново. Защото можеш ли да загубиш това, което отдавна наивно си пропилял, от което си се лишил доброволно — гонейки една куха цел?

Ако прекалено разрасналият се в ХХ век интелектуализъм на философията се оказа пагубен за нейната живост, то тогава единствено чувството е в състояние отново да я „оживотвори“, да върне живота в нея (т.е. да й върне онова, което първият й отне). А животът — навсякъде, „по начало“, безусловно, категорично — е онова, което е на „първо място“, е онова, на което дължим всичко останало…

9. Очакване на бъдещето

9.1. Алтернативите. 9.2. Времевата предразположеност на душата. 9.3. Пълна отдаденост на настоящето, на „сега ставащото“. 9.4. „Слятост“ на душата с неповторимия миг. 9.5. Миналото е „втвърдено“ време. 9.6. Неудовлетвореност от настоящето, неразположеност към бъдещето. 9.7. Романтичната настроеност към миналото. 9.8. „Висините“ на абстракцията за съвършен живот. 9.9. „Живеейки, ние ставаме близки на живота“. 9.10. Оживяването на миналия живот в спомена. 9.11. Адекватност спрямо бъдещето. 9.12. Истинската ценност на времето за човека. 9.13. Безразличие към свободата. 9.14. Искащите да живеят пълноценно. 9.15. Само разбирането постига живота.

Времето се „състои“ от минало, настояще („сегашно“) и бъдеще — ето една безспорна истина, от която може да се тръгне: „тъй като всички я признават“. Но едва признали я, между нас, хората, се появяват неизбежно основни различия. Нека ги проследим.