Престъпление и наказание

— Абе почакай малко, коминочистач такъв! Съвсем си полудял! Мене ако питаш — прави каквото щеш. Виж какво: уроци и аз нямам, пък и плюя на тях, но на битпазара има един книжар, Херувимов, той самият е нещо като урок. Аз него сега и за пет урока у някой търговец не го давам. Той прави такива едни изданийца, естественонаучни книжлета печата — да знаеш как се разграбват! Само какви заглавия слага! Ето, ти винаги си твърдял, че съм глупав; ей Богу, брат, и от мене по-глупави има! Сега се пъха в направлението; няма понятие, но аз, разбира се, го поощрявам. Ето тук са повече от две коли немски текст — според мене най-глупаво шарлатанство; с една дума, разглежда се жената човек ли е или не е човек. Е, и, разбира се, тържествено се доказва, че е човек. Херувимов подготвя това по женския въпрос; аз го превеждам: Ще ги разтегли тия две коли и половина на шест, ще досъчиним едно пищно заглавие от половин страница и ще ги пуснем общо по половин рубла. Стават! За превода ми плаща по шест рубли на кола, значи, общо ще получа към петнадесет рубли, а шест рубли съм взел в аванс. Като свършим това, ще започнем да превеждаме за китовете, после от втората част на „Concessions“ също сме си набелязали някакви страшно скучни интриги и тях ще превеждаме; на Херувимов някой му казал, че Русо бил нещо като Радишчев. Аз, разбира се, не му противореча, да върви по дяволите! Е, искаш ли да преведеш втората част на „Човек ли е жената“? Ако искаш, вземи сега текста, вземи пера, хартия — всичко това е безплатно, и три рубли вземи: защото съм взел аванс срещу целия превод — за първата и за втората копа, следователно на тебе ти се падат по три рубли. А като свършиш колата, ще получиш още три рубли. И виж какво, моля ти се, не смятай, че това е някаква услуга от моя страна. Напротив, още щом влезе, си направих сметката с какво можеш да ми бъдеш полезен. Първо, в правописа не ме бива и, второ, в немския понякога просто издишам, тъй че повечето пъти сам си съчинявам и се утешавам единствено с това, че така още по-добре става. А пък, кой знае, може би не е по-хубаво, а е по-лошо… Вземаш или не?

Расколников мълчаливо взе немските страници на статията, взе трите рубли и без да каже нито дума, си излезе. Разумихин с учудване погледна подире му. Но стигнал вече до Първа линия, Расколников изведнъж се върна, качи се пак при Разумихин и като сложи на масата и немските коли, и трите рубли, пак без да каже нито дума, си излезе.

— Абе ти да не си в делириум? — изрева най-сетне Разумихин побеснял. — Защо разиграваш тия комедии? Чак ме обърка… Защо тогава дойде, дяволе?

— Не ми трябват… преводи… — измънка Расколников вече от стълбите.

— Ами какъв дявол ти трябва? — закрещя отгоре Разумихин. Онзи мълчаливо продължаваше да слиза.

— Ей, къде живееш? Отговор не последва.

— Върви тогава по дя-яволите!…

Но Расколников вече излизаше на улицата. На Николаевския мост му се наложи още веднъж да се опомни напълно вследствие на един твърде неприятен за него случай. Кочияшът на една каляска здравата го шибна с камшика по гърба, задето едва не го стъпкаха конете, въпреки че той три или четири пъти му беше извикал. Ударът на камшика така го ядоса, че той отскочи към перилата (кой знае защо вървеше точно по средата на моста, където е за коли, а не за пешеходци) и злобно заскърца и матрака със зъби. Разбира се, наоколо се смееха.

— Тъй му се пада!

— Пройдоха някакъв.

— Знаем ги, престори се на пиян и нарочно се завира под колелата, а ти отговаряй за него.

— От това се прехранват, уважаеми господине, от това…