Престъпление и наказание

Но в тази минута, както стоеше до перилата и все още безсмислено и злобно гледаше след отдалечаващата се каляска, потривайки гръб, изведнъж усети, че някой му пъха в ръцете пари. Погледна, възрастна търговка, забрадена, с ботинки от козя кожа, а до нея девойка, с шапчица и със зелен чадър, навярно дъщеря й. „Вземи, човече, в името Христово.“ Той взе и те отминаха. Монета от двадесет копейки. По дрехите и по вида му лесно можеха да го вземат за просяк, от тези, които просят грошове по улиците, и това, че му дадоха цели двадесет копейки, той дължеше навярно на камшика, който ги бе разчувствал. Той стисна монетата в ръка, отмина десетина крачки и се обърна към Нева, в посока към двореца. На небето нямаше нито облаче, а водата беше почти светлосиня, така рядко за Нева. Куполът на храма, който отникъде не се очертава така добре, както оттук, от моста, на двадесетина крачки от параклиса, целият лъщеше и в прозрачния въздух можеше ясно да се види дори всяко негово украшение. Болката от камшика премина и Расколников забрави за удара; една тревожна и не съвсем ясна мисъл сега го поглъщаше всецяло. Той стоеше и гледаше в далечината продължително и втренчено; това място му беше особено познато. Когато ходеше на лекции, обикновено — най-често, когато се прибираше — му се беше случвало, може би сто пъти, да се спира именно на това място, да се взира втренчено в този наистина великолепен изглед и почти всеки път да се учудва на едно свое неясно и странно чувство. Необясним хлад го разтърсваше винаги от този великолепен изглед; с неясен, смътен дух бе изпълнена за него тази разкошна картина. Той всеки път се учудваше на своето мрачно и загадъчно преживяване и нямайки доверие в себе си, отлагаше обяснението му за в бъдеще. Сега изведнъж рязко си спомни за тези свои предишни въпроси и недоумения и му се стори, че неслучайно бе си спомнил сега за тях. Видя му се нелепо и чудно преди всичко това, че се е спрял на същото място, сякаш наистина си бе въобразил, че сега може да мисли за същите неща, както преди, да се интересува от същите онези предишни теми и картини, от които се беше интересувал… така доскоро. Дори едва не му стана смешно и същевременно сърцето му се сви до болка. В някаква глъбина, долу, далече под краката си той видя сега цялото това предишно минало и предишните мисли, и предишните планове, и предишните теми, и предишните впечатления, и цялата тази гледка, и себе си, и всичко, всичко… Струваше му се, че лети някъде нагоре и всичко изчезва пред очите му… Като направи неволно движение с ръка, изведнъж усети в юмрука си стиснатата монета. Разтвори длан, втренчено погледна монетата, замахна и я хвърли във водата; после се обърна и тръгна към къщи. Стори му се, че в тази минута като с ножица отряза сам себе си от всички и всичко.

Прибра се едва привечер, значи, бе вървял близо шест часа. Откъде и как бе минал на връщане — не помнеше. Съблече се и целият разтреперан, като преуморен кон, легна на дивана, покри се с шинела и веднага се унесе…