Престъпление и наказание

Събуди се в пълен здрач от ужасен вик. Боже, какъв е този вик! Такива неестествени звуци, такъв вой, вопли, скърцане със зъби, сълзи, побой и ругатни никога още не беше чувал и виждал. Той не можеше дори да си представи такова зверство, такова изстъпление. Ужасен се надигна и седна на дивана със сърце, всеки миг замиращо и свиващо се от мъка. Но боят, воплите и ругатните ставаха все по-силни и по-силни. И ето че за голямо свое изумление изведнъж позна гласа на хазайката си. Тя виеше, скимтеше и нареждаше, бързо, припряно, но изпускаше цели думи, така че не можеше нищо да се разбере, молеше за нещо — разбира се, да престанат да я бият, защото безпощадно я биеха на стълбището. Гласът на онзи, който я биеше, беше станал така ужасен от злоба и бяс, че вече само хриптеше, но все пак и той говореше нещо, пак така неразбрано, бързаше и се задъхваше. Изведнъж Расколников затрепера като лист: той позна гласа; беше гласът на Иля Петрович. Иля Петрович е тук и бие хазайката! Рита я с крака, блъска главата й в стъпалата — това е ясно, това се разбира по звуковете, по воплите, по ударите! Какво е това, светът ли се е преобърнал? Чуваше се как по всички етажи, по цялото стълбище се събира тълпа, долитаха гласове, възклицания, качваха се, тропаха, блъскаха врати, стичаха се. „Но защо, защо… и как е възможно!“ — повтаряше той, смятайки сериозно, че съвсем се е побъркал. Но не, извънредно ясно чува!… Но, значи, ако е така и при него сега ще дойдат, „защото… навярно всичко това е… заради вчерашното… Господи!“ Той понечи да сложи куката, но ръката му не се вдигна… пък и безполезно беше! Страхът скова душата му като лед, измъчи го, вкочани го… Но ето най-после цялата тази врява, която положително продължи десетина минути, взе постепенно да затихва. Хазайката стенеше и охкаше, Иля Петрович, все още заплашваше и ругаеше. Но ето най-после сякаш и той утихна; ето че вече не се чува. „Нима си е отишъл! Господи!“ Да, ето и хазайката си отива, все още стене и плаче… ето и вратата й тропна… И тълпата се разотива от стълбите по квартирите — ахкат, спорят, подвикват си, като ту извисяват гласове до крясък, ту ги снишават до шепот. Навярно са били много; едва ли не цялата къща се е събрала. „Но, Боже, нима всичко това е възможно! И защо, защо е идвал той тук!“

Расколников се строполи безсилен на дивана, но вече не можа да затвори очи; лежа близо половин час в такова страдание, в такова непоносимо чувство на безграничен ужас, каквото никога още не бе изпитвал. Изведнъж ярка светлина заля стаята му: влезе Настася със свещ и чиния супа. Погледа го внимателно и като видя, че не спи, сложи свещта на масата и взе да нарежда донесеното: хляб, сол, чиния, лъжица.

— Сигур от вчера не си ял. Цял ден се шля, а пък треска те тресе.

— Настася… за какво биха хазайката? Тя втренчено го погледна.

— Кой е бил хазайката?

— Ей сега… преди половин час, Иля Петрович, помощник-полицейският, на стълбището… За какво я наби така жестоко?… И… защо беше дошъл?…

Настася мълчаливо и мрачно го разглеждаше и дълго го гледа така. Стана му много неприятно, че го разглежда така, дори се уплаши.

— Настася, защо мълчиш? — плахо проговори той най-после със слаб глас.

— Това е от кръвта — отвърна тя най-после тихо, сякаш говореше на себе си.

— Кръвта!… Каква кръв? — ломотеше той пребледнял, като отстъпваше към стената.

Настася продължаваше мълчаливо да го гледа.

— Никой не е бил хазайката — проговори тя пак със строг и твърд глас.

Той я гледаше, едва дишайки.

— Аз чух… не спях… седях — още по-плахо проговори той. — Аз дълго слушах… Идва помощник-полицейският… Всички се бяха струпали на стълбището, от всички квартири…

— Никой не е идвал. Ами в тебе кръвта вика. Тя като няма отде да излезе и вземе вече да се спича в черния дроб, тогаз на човек започват да му се привиждат разни… Но… ще ядеш ли?

Той не отговори. Настася продължаваше да стои, гледаше го втренчено и не си отиваше.

— Вода, вода ми дай… Настасюшка.

Тя слезе долу и след две минути се върна с вода в бяло глинено канче; но той вече не помнеше какво стана по-нататък. Помнеше само как отпи глътка студена вода и си заля гърдите. После загуби съзнание.

III