Престъпление и наказание

— Не, братко Родя, не се противи, после ще е късно; пък и аз цяла нощ няма да заспя, защото купувах без мерки, наслуки. Точно! — възкликна той тържествено, след като го премери. — Като по мярка! Шапката, това, брат, е най-важната част от облеклото, нещо като препоръка. Толстяков, моят приятел, е принуден всеки път да си сваля похлупака, като влиза на обществено място, където всички останали си стоят с шапки и фуражки. Всички мислят, че го прави от раболепие, а той го прави просто защото се срамува от своето птиче гнездо: срамежлив човечец! Е, Настенка, ето сега двете шапки: този палмерстон (той измъкна от ъгъла разкривената кръгла шапка на Расколников, която, кой знае защо, нарече палмерстон) или тази скъпоценност? Оцени я, Родя, как мислиш, колко съм платил? А, Настасюшка? — обърна се той към нея, като видя, че Расколников мълчи.

— Все си дал двайсет копейки — отговори Настася.

— Двадесет копейки, глупачка! — извика той обиден. — Сега за двайсет копейки човек и тебе не може да те купи — осемдесет копейки! И то защото е поизносена. Вярно, че го взех с условие: като износиш тоя, догодина ще ти дадат друг без пари, ей Богу! Е, да пристъпим сега към Съединените американски щати, както се наричаше това в нашата гимназия. Предупреждавам: с панталона се гордея! — И той просна пред Расколников сив панталон от лек летен вълнен плат. — Нито дупчица, нито петънце, а при това твърде приличен, макар и поизносен. И същата жилетка, в съшия цвят, както го изисква модата. А че са носени, те всъщност само стават по-хубави — по-меки, по-нежни. Знаеш ли, Родя, за да направиш в живота кариера, според мен е достатъчно винаги да се съобразяваш със сезона; ако не държиш на аспержи през януари, ще спестиш няколко рубли в портмонето си; същото важи и за тази покупка. Сега сме в летния сезон и аз направих лятна покупка, защото наесен сезонът и без туй ще изисква по-топъл плат и ще се наложи да хвърлиш това… още повече че дотогава всичко ще се разпадне от само себе си — ако не от порасналите възможности, то поне от вътрешните дефекти. Хайде оценявай! Колко според тебе? Две рубли и двадесет и пет копейки! И забележи, пак с предишното условие: като износиш този, следващата година вземаш друг без пари! В дюкянчето на Федяев само така продават: платиш ли веднъж, за цял живот ти стига, защото втори път няма да стъпиш. Но да пристъпим сега към обувките — бива ли ги? Личи, разбира се, че са поизносени, но два месеца ще вършат работа, защото са чуждестранна изработка, чуждестранна стока: секретарят на английското посолство ги е продал миналата седмица на битпазар; само шест дни ги е носил, но много му трябвали пари. Цена: рубла и петдесет копейки. Късмет, а?

— Ами ако не му станат? — обади се Настася.

— Да не му станат? Ами това какво е? — И той измъкна от джоба си старата, напукана, цялата в засъхнала кал съдрана обувка на Расколников. — Аз празен не отидох, по това чудовище ми дадоха нужния номер. Цялата тази работа с душа я върших. За бельото се споразумяхме с хазайката. Ето ти, първо, три ризи от платно, но с модерни нагръдници… И тъй: осемдесет копейки за каскета, две рубли и двадесет и пет копейки — останалите одежди, всичко три рубли и пет копейки; рубла и петдесет за обувките — защото са много хубави — всичко четири рубли и петдесет и пет копейки, и пет рубли за всичкото бельо — на едро се спазарихме, всичко девет рубли и петдесет и пет копейки. Четиридесет и пет копейки ресто — все медни петачета, ето, благоволете да си ги вземете. И по такъв начин, Родя, сега целият ти гардероб е възстановен, защото според мене палтото не само че може още да се използва, но дори и носи печата на особено благородство: какво значи да си шиеш при Шармер! Що се отнася до чорапите и всичко останало, предоставям го на теб самия; ще ни останат двадесет и пет рублички, а за Пашенка и за наема не се безпокой; аз ти казах: най-неограничен кредит. А сега, брат, позволи да ти сменим бельото, защото болестта сега вече е само в ризата…

— Стига! Не искам! — дърпаше се Расколников, който с отвращение слушаше напрегнато-игривия доклад на Разумихин за купуването на дрехите…

— Така, брат, не може; че аз защо си хабих подметките? — настояваше Разумихин. — Настасюшка, не се срамувайте, ами помогнете, ето така! — И въпреки съпротивата на Расколников те все пак му смениха бельото. Той се отпусна на възглавницата и близо две минути не каза нито дума.

„Скоро няма да се махнат оттук!“ — мислеше той.

— С какви пари е купено всичко това? — запита най-после, гледайки в стената.

— Пари? Я виж ти! Че с твоите собствени. Одеве идва един търговец по поръка на Вахрушин, майка ти го пратила; и това ли си забравил?

— Сега си спомням… — каза Расколников след дълго и мрачно замисляне. Разумихин, намръщен, го поглеждаше с безпокойство.

Вратата се отвори и влезе висок набит човек, като че ли също донякъде вече познат на Расколников.

— Зосимов! Най-после! — извика Разумихин зарадван.

IV