Престъпление и наказание

— Лизавета, търговката, не я ли знаеш? Тя е идвала долу. И ризата ти беше кърпила.

Расколников се обърна към стената и там, върху мръсните жълти тапети на бели цветчета, си избра едно грозно бяло цветче с някакви кафяви чертички и започна да го разглежда: колко листенца има, какви извивки по листенцата и колко чертички. Почувства, че ръцете и краката му изтръпнаха като парализирани, но не се и опита да шавне и упорито гледаше в цветчето. Та какво е станало с бояджията? — с някакво особено неудоволствие прекъсна Зосимов бърборенето на Настася. Тя въздъхна и млъкна.

— Ами изкарали го убиец! — продължаваше разпалено Разумихин.

— Улики някакви ли има?

— Какви ти улики! Впрочем именно улики, но тази улика не е никаква улика и тъкмо това трябва да се докаже! Получило се е, както в самото начало, когато бяха арестували и заподозрели онези, как се казваха… Кох и Пестряков. Пфу! Колко глупаво вършат всичко това, просто ужасно отвратително ми става! Пестряков може би ще намине днес вкъщи… Да, Родя, ти това вече го знаеш още преди да се разболееш, случи се точно в навечерието на твоя припадък в участъка, когато разказвали там за това…

Зосимов с любопитство погледна Расколников; той не се помръдваше.

— Знаеш ли какво, Разумихин, много тичаш ти по чуждите работи — отбеляза Зосимов.

— Нищо, и все пак ще го отървем! — извика Разумихин, като удари с юмрук по масата. — Кое в случая е най-възмутителното? Не това, че лъжат; лъжата винаги можеш да простиш; лъжата е хубаво нещо, защото води към истината. Не, досадното е, че хем лъжат, хем благоговеят пред собствените си лъжи. Порфирий аз го уважавам, но… Ето например, кое най-напред го е объркало? Вратата била затворена, а като отишли с портиера — отворена: е, значи, Кох и Пестряков са ги убили! Това им е логиката.

— Недей се горещи; тях просто са ги задържали; няма как… Впрочем аз този Кох го познавам; той, значи, купувал от старата просрочените вещи, а?

— Да, мошеник някакъв! И полици купува. Предприемчив. Да върви по дяволите! Мене кое ме ядосва, разбираш ли? Тая тяхна овехтяла, пошла, закостеняла рутина ме ядосва… А само това дело стига, за да се открие нов път. С психологически данни само може да се покаже как трябва да се открива истинската следа. „Ние — казват, — разполагаме с факти!“ Но фактите не са всичко, най-малко половината работа зависи от това как умееш да боравиш с фактите!

— А ти умееш ли да боравиш с фактите?

— Но нали не бива да мълчиш, когато чувстваш, инстинктивно чувстваш, че ето на, би могъл да помогнеш в това дело, ако… Ех!… Ти познаваш ли подробно делото?

— Чакам да ми кажеш за бояджията.