Читаем Престъпление и наказание полностью

— Не, не са общи приказки! Ако на мене например досега ми казваха: „Обичай“ и аз обиквах, какво излизаше от това? — продължи Пьотр Петрович може би с излишна прибързаност. — Излизаше това, че аз раздирах дрехата си на две, давах едната половина на ближния си и ние и двамата си оставахме наполовина голи, според руската пословица: „Който иска да удари с един камък два заека наведнъж, не улучва нито един.“ А науката казва: обикни преди всичко самия себе си, защото всичко на този свят почива на личния интерес. Обичаш ли само себе си, и работите си ще подредиш, както трябва, и дрехата ти цяла ще остане. А икономическата правда добавя, че колкото повече са в едно общество уредените лични положения и, така да се каже, целите дрехи, толкова по-здрави са основите му и толкова по-добре се уреждат в него и обществените работи. Следователно, печелейки единствено и изключително за себе си, все едно, че печеля за всички и спомагам за това ближният да получи нещо повече от скъсаната дреха, и то не от частни, единични благодеяния, а вследствие на всеобщото преуспяване. Мисъл проста, но за нещастие твърде дълго не появила се, засенчена от възторжеността и мечтателността, а като че не е необходимо голямо остроумие, за да се досетиш…

— Извинете, аз също не съм остроумен — рязко го прекъсна Разумихин, — и затова да престанем. Аз заговорих с цел, иначе всичкото това пустословие за собствено удоволствие, всички тези непрекъснати общи приказки, това повтаряне на все едно и също, все едно и също за три години така са ми опротивели, че, ей Богу, червя се, дори когато други, не аз даже, говорят тия неща в мое присъствие. Вие, разбира се, бързате да ни се представите с познанията си, това е съвсем простимо и не ви осъждам. Но бих искал само да науча сега кой сте вие, защото, знаете ли, към общото дело напоследък се лепнаха толкова най-различни търгаши и така изопачиха всичко, до което докоснаха, в името на собствените си интереси, че просто омърсиха цялата кауза. И стига вече!

— Уважаеми господине — започна г-н Лужин, засегнат, но с изключително достойнство, — да не би да искате така безцеремонно да кажете, че и аз…

— О, моля ви се, моля ви се… Как бих могъл!… И стига вече! — отряза Разумихин, рязко се обърна към Зосимов и продължи одевешния си разговор.

Пьотр Петрович се оказа достатъчно умен да повярва веднага на обяснението. Впрочем той реши след две минути да си тръгне.

— Надявам се, че започнатото сега наше познанство — обърна се той към Расколников, — след вашето оздравяване и предвид на известните вам обстоятелства ще укрепне още повече… Най-вече ви желая здраве…

Расколников дори не обърна глава. Пьотр Петрович се надигна от стола си.

— Убил я е непременно някой от ония, които са залагали при нея! — уверено говореше Зосимов.

— Непременно някой от тях! — съгласи се Разумихин. — Порфирий не се издава какво мисли, но все пак разпитва заложителите…

— Разпитва заложителите? — запита високо Расколников.

— Да, защо? — Нищо.

— Ами как ги намира? — попита Зосимов.

— Някои му посочва Кох; на други имената са били написани върху обвивките на предметите, а трети сами дошли, като научили.

— Ама ловък и опитен трябва да е мръсникът! Каква смелост! Каква решителност!

— Там е работата, че не е! — прекъсна го Разумихин. — И тъкмо това обърква всичките. А пък аз ви казвам, че е неумел, неопитен и че навярно това е била първата му крачка! Допусни, че е обмислено и че е бил ловък мръсник, и ще излезе невероятно. А ако предположиш, че е бил неопитен, ще излезе, че само случаят го е спасил от беда, а случайността какво не прави! Моля ти се, че той и трудностите може би не е предвидил! Ами как е действал? Взема неща за по десет-двадесет рубли, натъпква си джоба с тях, тършува в сандъчето на жената, в парцалите, а в скрина, в горното чекмедже, в една кутия са намерили само в пари около хиляда и петстотин рубли освен ценните книжа! И да ограби не е знаел, съумял е само да убие! Първата му крачка е била, казвам ти, първата крачка; объркал се е! И се е измъкнал не защото всичко е предвидил, а случайно!

— Става дума сигурно за неотдавнашното убийство на бабичката, чиновнишката вдовица — намеси се, обръщайки се към Зосимов, Пьотр Петрович, вече прав, с шапката и ръкавиците в ръка, но с желанието, преди да си отиде, да изрече още няколко мъдри думи. Той явно се стараеше да направи благоприятно впечатление и тщеславието надви над благоразумието.

— Да. Вие научихте ли?

— Как не, нали е в съседство…

— С подробности?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Север и Юг
Север и Юг

Выросшая в зажиточной семье Маргарет вела комфортную жизнь привилегированного класса. Но когда ее отец перевез семью на север, ей пришлось приспосабливаться к жизни в Милтоне — городе, переживающем промышленную революцию.Маргарет ненавидит новых «хозяев жизни», а владелец хлопковой фабрики Джон Торнтон становится для нее настоящим олицетворением зла. Маргарет дает понять этому «вульгарному выскочке», что ему лучше держаться от нее на расстоянии. Джона же неудержимо влечет к Маргарет, да и она со временем чувствует все возрастающую симпатию к нему…Роман официально в России никогда не переводился и не издавался. Этот перевод выполнен переводчиком Валентиной Григорьевой, редакторами Helmi Saari (Елена Первушина) и mieleом и представлен на сайте A'propos… (http://www.apropospage.ru/).

Софья Валерьевна Ролдугина , Элизабет Гаскелл

Драматургия / Проза / Классическая проза / Славянское фэнтези / Зарубежная драматургия
Солнце
Солнце

Диана – певица, покорившая своим голосом миллионы людей. Она красива, талантлива и популярна. В нее влюблены Дастин – известный актер, за красивым лицом которого скрываются надменность и холодность, и Кристиан – незаконнорожденный сын богатого человека, привыкший получать все, что хочет. Но никто не знает, что голос Дианы – это Санни, талантливая студентка музыкальной школы искусств. И пока на сцене одна, за сценой поет другая.Что заставило Санни продать свой голос? Сколько стоит чужой талант? Кто будет достоин любви, а кто останется ни с чем? И что победит: истинный талант или деньги?

Анна Джейн , Артём Сергеевич Гилязитдинов , Екатерина Бурмистрова , Игорь Станиславович Сауть , Катя Нева , Луис Кеннеди

Фантастика / Проза / Классическая проза / Контркультура / Малые литературные формы прозы: рассказы, эссе, новеллы, феерия / Романы