Принцът на тръните

— Ще вземем свещеника. — Нещо в гласа му предизвика болка в сърдечната ми област. — Ще ви заведем до Великата стълба. Но некромантите пак ще ви намерят. Няма да се върнете.

28.

Някои казват, че Кент Червения имал черно сърце. Може и да е вярно, но всеки, който го е виждал как надвива шестчленен патрул с брадвичка и нож, ще ви каже, че Кент Червения има душа на творец.

— Некроманти? — Вървях след Джейн, Горгот вървеше след мен. В моите книги не пишеше нищо за некроманти.

— Те командват мъртвите. Магове, които… — започна Горгот, но аз го прекъснах:

— Знам какви са. Питам каква работа имат на моя път?

— Планината Хонас ги привлича — отвърна Джейн. — Има смърт в сърцето ѝ. Стара магия. Тя улеснява работата им.

Дори пещерите на левкротите бяха грозни. Когато бях на седем, а Уил на пет, учителят Лундист тайно ни заведе в пещерите на Падерак. Без никой в двора да подозира, принцовете на кралството пропълзяха в черните подземни дълбини и стигнаха до катедрална зала с колони, чието великолепие внушаваше истински страх от Бога. И до ден-днешен нося в себе си величествената красота на онова място.

Пещерите на левкротите не притежаваха и частичка от почти течното изящество на Падерак, нямаше и щрих от скритото изкуство, което лежи в дълбините на света. Вървяхме по коридори, издигнати със Строителски камък, излети и оформени с помощта на отдавна забравени изкуства. Светлината на Джейн ни разкриваше древни сводове, на места напукани и замазани с вар. Заобикаляхме паднали блокове, по-големи от конска каруца, навлизахме все по-надълбоко, като червеи, които се стремят към сърцевината, търсят планинските недра.

— Я земи да млъкнеш, отче. — Роу се приближи иззад Нубанеца и показа на свещеника ножа си, зловещо желязно острие.

Отец Гомст наистина взе, че млъкна. Установих, че воят му ми липсва, че е придавал на зловещата атмосфера допълнителна дълбочина. А и ехото тук беше забележително. Изостанах малко, за да разменя две думи с него. И затова, и за да съм сигурен, че Роу няма да накълца подаръка ни, преди да сме го предали подобаващо на чудовищата.

— Успокой се, отче — казах му.

И сръгах Роу да си прибере ножа. А той ми се намръщи моля ви се, целият белези от шарка и очи като цепки.

— Просто ще смениш паството — казах на Гомсти. — Новите ти богомолци не са радост за окото, но отвътре? Със сигурност са по-свестни от нашичкия Роу.

Нубанеца изсумтя и намести отеца върху рамото си.

— Пусни го — казах аз. — Няма къде да избяга.

Нубанеца смъкна Гомсти от рамото си и ме погледна. Лицето му беше толкова черно, че нищо не прочетох по него.

— Не е редно, Йорг. Търгува се със злато, не с хора. Той е свят човек. Говори от името на белия Христос.

Гомст го изгледа с омраза, каквато никога не бях виждал в очите му, сякаш Нубанеца току-що се беше сдобил с рога и призоваваше Луцифер.

— Е, сега може да говори на Горгот от името на Христос — казах.

Нубанеца си замълча, лицето му беше непроницаемо.

В мълчанията на Нубанеца имаше нещо, което винаги ме подтикваше да кажа още нещо. Да се обяснявам. Макин ме дразнеше по същия начин, но Нубанеца — повече.

— Не е като да не може да си тръгне — казах. — Ако прецени че иска да се прибере у дома, свободен е да го направи. Само ще трябва да си заработи малко храна за из път и карта, за да не се изгуби.

Нубанеца ме дари с белия полумесец на усмивката си.

Продължихме напред. Някъде в мен шепнеше студен гласец шепнеше за слабост, за тънък ръб, за остър нож, който реже без сълзи, за горещо желязо, което да спре кървенето, преди раната да се е инфектирала. Няма полза да обичаш брата си.

Светлината на Джейн помръкна и взе да пресеква, когато я наближих. Момичето се дръпна от мен и си пое пресекнато дъх. Извих устни и си я представих как пада в пропаст. Получи се дори по-добре от очакваното — тя изписка и стисна очи.

Горгот застана помежду ни.

— Стой далеч от нея, принце на мрака.

И значи аз се дръпнах в сенките отстрани, и продължихме напред и надолу в планината, все по-напред и все по-надолу. Извървяхме широки и сякаш безкрайни тунели, с равен под и сводести тавани. Ръждиви следи се проточваха в успоредни линии по дължината на проходите, макар че нямах представа защо някой би положил желязо по този начин, освен ако ръждивите следи не бележеха тръбите, по които течеше тайният огън на Строителите.

Оставихме Джейн и всичките ѝ родственици, с изключение на двама, на брега на езеро толкова широко, че дори нейната сребърна светлина не стигаше до другия му бряг. Това място също бе дело на Строителите. Камъкът отстъпваше пред водата рязко, в права линия, таванът се протягаше плосък и без декорации. Народът на Джейн се пръсна към колиби от дърво и кожи, вдигнати близо до водата. Поведе ги Горгот, преметнал тежка ръка през раменете на отец Гомст.