Проклятието на инките

Високо горе, между стръмните стени на долината, едва се виждаха отпуснатите лиани на стар въжен мост на инките.

Хайръм присви очи.

- Майтапиш се!

- Наричат го Моста на кондора - каза Уилсън. - Тук е от стотици години и е превел успешно безброй пътници над реката.

Хайръм се изсмя.

- Но не и този пътник!

Заради мъглата не можеше да се види колко високи са скалите, но Уилсън знаеше, че се издигат нагоре на десетки метри. Мостът на кондора беше само на трийсет метра над реката и силно се огъваше по средата, оплетените лиани почти докосваха разпенената вода. Фактът, че старият висящ мост все още е на мястото си, беше огромно облекчение, но Уилсън щеше да вземе окончателното си решение само след внимателен оглед. От другата страна на реката имаше джунгла, известна като „гората на облаците“ - дом на невероятно биологично разнообразие, където на един квадратен километър имаше повече видове, отколкото на всяко друго място на света със същата площ.

- Трябва да стигнем дотам - каза Уилсън и тръгна напред.

- Няма начин да пресека този мост! - запротестира Хайръм.

Уилсън не спря.

- Преследват ни, Хайръм. Нямаме друг избор.

Той огледа стените, водещи до Моста на кондора.

Около тях имаше поредица тъмни гранитни пластове, редуващи се с пластове по-светла утаечна скала. Катеренето щеше да е предизвикателство, но не и невъзможно. Когато двамата приближиха отвесните каменни стени, различиха в тях груби стъпала, образуващи пътека, която лесно можеше да се следва.

През цялото време Уилсън очакваше засада, а ето че по земята не можеше да види пресни следи - никакви отпечатъци в калта, никакви счупени клонки или листа, мекият зелен мъх си беше непокътнат по камъните.

Докато изкачваше каменното стълбище, Уилсън си помисли за инженерите и строителите, изсекли тези стъпала преди стотици години. Всичко в империята на инките си имаше цел. Живели са в хармония със света около тях, имали са отлични познания за звездите и сезоните, за планините и дъждовете. Културата им е била високоразвита в много отношения. Знаели са как да засаждат и торят растения така, че да не изтощават почвата, изчерпвайки даващия живот азот. Разбирали са химията на вещества като хинина и кокаина, както и въздействието им. Майстори архитекти успели да терасират и най-стръмните планински склонове, за да могат да засаждат и поливат земеделските си култури. Заради познанията им за зърнените храни и одомашняването на планинския еквивалент на овцете и козите в този район - ламите - техният свят бил свят на изобилие. И с това познание дошли владетелите, създали закони и ефективна администрация и бюрокрация, така че нито един слуга в света на инките да не гладува. Комуникационната им система обхващала четирите краища на империята им - света на четирите сую  ( Регион в империята на инките. - Б. ред.) . Четирите части на света на инките били разделени от две прави линии, минаващи през Куско - „пъпа на света“. Едната минавала от северозапад на югоизток, а другата от североизток на югозапад. Северните райони се простирали от Еквадор до Бразилия, а южните - по цялата дължина на Чили. По време на разцвета си империята обхващала над два милиона квадратни километра с милиони поданици.

Инките смятали себе си за най-развития и високопоставен народ на земята. За тях всички други били диваци и варвари. Тяхната империя била „светът“ и всичко, което можел да предложи той. Боговете изпратили владетелите на инките на земята да разпространяват цивилизацията и културата сред всички - тяхно задължение било да завладяват по-нисшите народи и да ги асимилират в лоното на империята си. Създали военна машина, нямаща равна на себе си в Южна Америка, и обучавали десетки хиляди воини на върховна дисциплина. Абсорбирали всички нисши племена на Андите - и ако победените не се покорявали, инките ги избивали, докато не постигали резултата, който искали. Светът им имал брутална и жестока страна, изискваща подчинение на всяка цена. Владетелят на инките бил всесилен и всяка негова дума се смятала за божествена.

Уилсън си представи шока, който е преживял владетелят, когато в земите му пристигнали шепа испанци и сринали всичко, градено в продължение на повече от петстотин години. Инките никога не били виждали коне, нито неща като бляскавите нагръдници и шлемове на конкистадорите, да не говорим за невероятната мощ на техните мускети и качеството на стоманените им мечове. Направили грешката да повярват, че брадатите европейски нашественици са потомци на самите богове, равни на собствения им владетел. И това погрешно доверие им струвало всичко.

И въпреки това кракът на нито един испанец така и не стъпил на пътеката, по която сега вървяха Уилсън и Хайръм. Инките може и да не победили нашествениците, но успели да крият земите на Вилкапампа в продължение на стотици години, което само по себе си беше забележително постижение.