Проклятието на инките

Ореляна изследвал реките на Перу и Бразилия през 40-те години на XVI век и твърдял, че се натъкнал на жени воини с невероятна сила и красота. Оттук дошло и името на река Амазонка. Оригиналните амазонки бяха жени воини от древногръцката митология. Според преданията живеели в Скития, на територията на съвременна Украйна. Думата „амазонка“ на старогръцки означава „воюваща с мъжете“. По целия тогавашен свят те се славели като най- яростните и способни бойци. Амазонките поробвали мъже за секс и за продължаване на рода. Ако раждали момчета, ги убивали или изоставяли в пустошта, където ги чакала сигурна смърт от стихиите и липсата на храна.

Уилсън бутна Хайръм през гъстата мъгла към оглушителния грохот на реката. Едва след като изминаха двайсет крачки, успя да види двата яки каменни стълба на около четири стъпки един от друг, за които бяха завързани дебелите лиани на висящия Мост на кондора над Урубамба.

Изглеждаха в лошо състояние.

От другата страна на каньона имаше още два такива стълба. Двете основни въжета бяха увити заедно и вързани с клонки и треви, за да образуват тясна пътека. Две по-тънки въжета бяха провесени от двете страни и играеха ролята на перила, но не изглеждаха достатъчно яки, че да издържат тежестта на човек. Самият мост бе подгизнал и тежък и беше увиснал в средата под наклон от трийсетина градуса. Само на шест метра под него се разкриваше плашещата гледка на ревящите бурни бързеи на Урубамба.

За да станат нещата по-лоши, неустойчиво изглеждащият мост се люлееше застрашително от възходящите въздушни течения от бързеите долу.

- Няма да стъпя на това жалко нещо! Виж го само! - извика Хайръм. Той видимо се тресеше, докато сваляше пушката от рамо и се обръщаше към тунела. - Ще рискувам с жените. - Дръпна затвора на карабината и вкара патрон в цевта.

- Мостът ще издържи! - извика Уилсън през рева на водата. - Нямаме друг избор!

- Никъде не отивам! - решително отвърна Хайръм. - Ще остана и ще се бия!

18.

Андите, Перу

75 км северозападно от Куско

17:10 ч.

17 януари 1908 г.

- Пригответе стрелите! - извика Акла, докато сваляше лъка от рамото си, без да забавя крачка. Сонтане опъна лъка си, докато двете изкачваха бързо последните стъпала към тунела в скалата, водещ към Моста на кондора.

Потта лъщеше по гърбовете и раменете на двете жени - бяха тичали с пълна скорост близо два часа, без да спират. Ако двамата бели минеха по висящия мост, Акла и воините ѝ щяха да са се провалили в защитата на Вилкапампа от чуждоземните нашественици. За първи път някой щеше да проникне в свещените им земи и вината за това щеше да е нейна. Всички знаеха, че рано или късно ще настъпи денят, когато прогресът на европейците ще прегази защитата на Девиците на слънцето, но Акла се молеше този ден да не е днес. Беше работила твърде усилено и бе учила твърде дълго, за да позволи това да е моментът, който ще даде началото на евакуацията на Куба на инките в долината на Амазонка.

Кубът на инките бе останал защитен в продължение на стотици години и сега отново се намираше под заплаха, както в миналото, когато вицекралят Толедо се опитал да навлезе в долината с войската си в търсене на принца на инките, известен като Титу Куси. Тогава, под прикритието на пет безлунни нощи, Девиците воини се придвижвали в сенките и убивали войниците, прерязвайки гърлата им в съня им. Гениалното в стратегията им било не способността им да убиват, а това, че оставили някои живи. До всеки мъж с прерязано гърло имало един, който бил пощаден. Бързо плъзнала мълвата, че Свещената долина се пази от мъртвите духове на владетелите на инките. И така вицекралят Толедо и хората му били принудени да обърнат назад.

„Днес няма да е денят, в който ще падне долината“ - твърдо реши Акла.

- Ако умрем в защита на Куба, смъртта ни ще е най-достойна - беше я учила Мамакона Кай Пача. - Кубът не бива никога да попада в ръцете на мъже. Силата му е твърде голяма.

Акла дишаше тежко, докато скачаше нагоре през ситния дъжд и се приземяваше на терасата до Сонтане. Секунди по-късно Ореле и Илна се озоваха до тях. На корниза долу Поликс и Сепла клекнаха да отворят малка кратуна с две яркосини жаби с черни петна на гърбовете. Бяха живи, завързани за долната част на капака. Когато Поликс внимателно предаде отворената кратуна на Илна, четирите жени воини извадиха по една стрела от колчаните си и започнаха леко да докосват гладкия гръб на жабата с бронзовия връх, като внимаваха отделеният секрет да не докосва кожата им, тъй като моментално щяха да получат възпаление и подуване.

- Имат само една пушка, карабина „Спрингфийлд“ - прошепна Акла. - Не бива да им се позволява да стигнат до гората на облаците. Знаете какви ще бъдат последствията, ако го направят.

Четирите опряха челата си едно в друго със затворени очи. Продължиха необичайния контакт почти пет секунди, докато се съсредоточаваха да станат с „един ум“, както ги беше учила Мамакона Кай Пача. Ударите на сърцата и дъхът им влязоха в съвършен унисон.