Проклятието на инките

Последният коментар на дон Ерависто изглеждаше не на място, но Хелена предпочете да премълчи.

- Споменахте, че Хайръм Бингам е отседнал в онази барака край линията? - попита тя.

- Били са мрачни времена - промърмори дон Ерависто и посочи през пътеката към спътниците ѝ. - Бих предпочел да сме насаме, ако трябва да говоря честно. По-добре ги отпратете.

Хелена беше стъписана от искането му, но въпреки това помоли Чад и Пабло да се преместят в другото сепаре. По изражението на Пабло беше очевидно, че той се бои от дон Ерависто, и това само засили неочаквания страх, който усети тя.

- Наистина са били мрачни времена - отново рече дон Ерависто, взе шепа кашу и разтърси ядките в юмрук, преди да ги метне в устата си. - Валяло е също като сега, когато Хайръм Бингам пренощувал в бараката - каза той, като продължаваше да дъвче. - Каква ирония.

- Хайръм сам ли е пътувал? - попита Хелена.

Дон Ерависто замълча, сякаш обмисляше старателно отговора си.

- Със сигурност е имал спътници. По онова време никой не е идвал самичък в тези непознати и диви земи. Старите индиански племена все още държали планините, особено на запад, към Амазонка. Говорело се, че убивали чужденците и изсушавали главите им, за да ги носят като огърлици. Съдбата повелила в нощта, докато Хайръм Бингам и групата му спели в бараката, скъпоценните им магарета да бъдат отмъкнати и отведени, за да бъдат заклани.

- От кого? - попита Хелена.

Дон Ерависто стана много сериозен.

- Навремето това е било свещена долина, сеньорита. Местните индианци, които я защитавали, откраднали товарните животни и ги осакатили жестоко. Гледката била ужасна. - Дон Ерависто млъкна, за да метне още кашу в устата си. - Доколкото знам, това била една от най-страховитите сцени, на които е ставал свидетел Хайръм Бингам.

- Ужасно - рече Хелена.

Дон Ерависто посочи айпада ѝ.

- Това няма да го откриете в книгата си. Хайръм Бингам не искал да обижда никого, когато писал историята. Аз го наричам селективна история. Както вече казах, били мрачни времена. Местните индианци, както и църковната йерархия предпочели да забравят много от случилото се през онези години. Както несъмнено вече знаете, идването на Хайръм тук съвпаднало с последното разпъване на кръст в Южна Америка. Станало е в Куско.

- Разпъване ли? - изненада се Хелена.

- Само три дни преди Хайръм да дойде в тази долина - каза дон Ерависто. - Случаят не е добре известен. Уви, Църквата е свършила отлична работа с потулването на ужасното събитие. Местен войник на име Корсел Сантияна бил разпънат на стените на катедралата пред очите на всички, обърнат към Пласа де Армас.

- Откъде знаете всичко това? - попита Хелена.

Дон Ерависто се усмихна.

- Историята се предава от баща на син. Така стоят нещата в тази страна. Тук имамекултура, за разлика от празните ритуали в Съединените щати.

Хелена бе изненадана от арогантността, появила се в тона му.

- Защо са разпънали войника? - попита тя.

Дон Ерависто сведе поглед.

- Твърдяло се, че бил обсебен от дявола.

- През коя година е станало? - попита Хелена.

- През лето Господне хиляда деветстотин и осмо.

- Знаете ли точната дата?

- Било в средата на дъждовния сезон, също като сега, но повече от това не ми е известно.

Последва дълга пауза, след което дон Ерависто продължи, като през цялото време мачкаше кашу между палеца и показалеца си.

- Мнозина смятат, че разпъването в Куско и пътуването на Хайръм Бингам до свещената долина на инките са свързани.

- Как направихте тази връзка? - попита Хелена.

- Не съм я правилаз, сеньорита. Така съм чувал. По заповед на епископ Франсиско, по чието нареждане било извършено очистването на Корсел Сантияна, от Куско бил пратен военен отряд по петите на Хайръм Бингам и неговите спътници. Залавянето им било основен приоритет за водача на Църквата.

- Кой е пътувал с Хайръм Бингам? - отново попита Хелена.

Дон Ерависто я погледна.

- Вече знаете отговора на този въпрос, сеньорита. Защо иначе щяхте да сте тук?

- Не съм сигурна какво искате да кажете, сеньор.

- Не е нужно да се правите на скромна.

Хелена поклати глава.

- Нямам представа за какво говорите.

- Трябва да признаете какво ви е известно. - Дон Ерависто си пое дълбоко дъх и успя да се усмихне бързо. - Изглежда емоцията на момента надделя и забравих маниерите си. Разберете, чаках много време настъпването на този ден.

Хелена видя как артерията на врата му запулсира по-бързо.

- Защо си играете с мен? - попита тя. - Ако имате да казвате нещо, кажете го.

- Уилсън Даулинг е причината и двамата да сме тук - заяви дон Ерависто. Юмруците му внезапно се свиха. - Возя се с този влак почти всеки ден през дъждовния сезон вече близо две години. Казаха ми, че сте прекрасна, и за мен е удоволствие да призная, че външният ви вид изобщо не разочарова. Докато бяхте в бараката, получихте видение – шепнешком добави той. - Видели сте Уилсън Даулинг съвсем ясно, сякаш е бил пред вас. Забележително, нали?

Хелена седеше мълчаливо с каменна физиономия.