Читаем Прокобата полностью

— Кой ще бъде регент? — равнодушно продължи Нортангърланд. — Казвайте бързо, кралю. Ако умрете и не оставите завет, тежко на Ангрия. Нека екнат печални вопли край всяко огнище, във всеки дом. Мечът на войната е изваден от ножницата и острието му ще прониже мнозина преди още Ейдриън да е изстинал в гроба си.

— Ах вие, лош, коравосърдечен човек! — възмутено възкликна херцог Фидена. — Бива ли да държите такъв език пред смъртен одър, пред смъртния одър на зет си, на краля, на Заморна? Не желая повече да го слушам, милорд! Той ще издъхне в мир! Артър, скъпи Артър, напуснете този свят и идете в друг, по-добър. Милостиви Боже! Вярвам, че оттук насетне щастлива светлина ще огрява пътя ви.

— Джон — отвърна принцът, — няма светлина. Само реката на смъртта се плиска пред мен, а водите й са черни като катран, но аз мога да я прекося без ужас, без трепет. Пладне ли е?

— Остават пет минути — отвърна с необичайно остър и синкав глас единият от нотариусите на масата.

Внезапно херцогът се изправи в леглото си. Ефектът от това действие бе сякаш рипва съживен труп.

— Проклятие! — възкликна със страшна сила. — Там ли си? Чувствам, че мога още да живея! Ще ти се опълча и накрая ще те надвия! Ела да се преборим сега и да видим кой ще победи! Остават още пет минути. Мислех, че времето отдавна е изтекло. Кураж! Надежда, Заморна! Още блещука искрица! Тя не ще, тя няма да дръзне да ме предаде. — Нотариусът отвърна с кух смях.

— Чувам звук — продължи херцогът, привеждайки глава. — Някъде далеч, бърз и лек. Това е нейната стъпка, нейната вълшебна, омайна стъпка. Трепери, подлецо! Моят защитник иде най-сетне!

— Бавят се колелата на каретата й! — каза нотариусът и се доближи до прозореца. — Гледам през решетката, вятърът не развява женски поли. Но стрелката на „Свети Августин“ сочи гибелния час. Вече из цял Вердополис е плъзнал слухът за заника на героя й.

Замълча. В този миг всеки, който бе изострил слух, долови стъпки. Вратата на спалнята потрепери; сякаш се разцепи, тъй стремително бе разтворена. В стаята връхлетя жена. Движенията й бяха бързи, почти безшумни, като мълния. Всички инстинктивно се отдръпнахме. Тя се отпусна на колене и скри лице в дланта, която Заморна протегна към нея.

— Откупен — бе единствената дума, която отрониха разтворените й устни. В този миг камбаните в града удариха пладне. Като заглъхна и дванайсетият удар, тя се изправи, извърна се и ни измери с пламенния, пронизителен поглед на красивите си черни очи.

— Господа — заяви, заруменяла, донякъде от вълнение, донякъде, сякаш, от гняв, — надявам се, не смятате да оставате повече тук. Вече няма нужда да се назовават наследници. Заморна няма да умре и тази стая напразно е затъмнена.

Обиколи всички прозорци, бързо отмести щорите и завесите, с които бяха затулени, отвори капаците, изгаси свещите, нареди на втория нотариус — другият, незнайно как, се бе измъкнал — да си върви с отривист тон, на който той побърза да се подчини, после отново ни изгледа нетърпеливо.

— Всичко това изисква обяснение, млада жено — заяви граф Нортангърланд.

— Така е, милорд — отвърна тя и се поклони много почтително, — но може би ще разрешите обяснението да се отложи, докато господарят ми реши дали то ще бъде предоставено или не.

— Мина — рече херцог Уелингтън. Тя се стресна от думите му и страните й бързо се покриха с руменина; тутакси подви коляно пред него и отпусна чело на другото.

— Какво те води тук, малката ми? — попита херцогът с най-благия си тон.

— Милорд — отговори тя, — ако присъствието ми е нежелано, ще се оттегля, но тази сутрин Финик ми донесе, че то може да е от полза за… за… за сина на покойната ми господарка. А нима смеех да бездействам, когато той ми нарежда да действам?

— Боя се, че не — каза негова светлост. Но ти си добро момиче и тазсутрешната работа притури нов дълг към онези, които той вече има към теб. Ще ти го изплати като предишните.

Госпожица Лори се сви, сякаш стъпкана на земята. Челото й увисна тъй ниско, че въгленовочерните й къдрици се разпиляха по килима.

— Продължавай да му служиш, Мина — продължи херцогът, — и прекарай живота си в египетско робство. Виждам, че цялата си окована във вериги.

— Тъй е — гордо се изправи девойката, — и ничия ръка, освен тази на Смъртта, не ще ги разкъса. Родена съм негова робиня и такава ще си остана.

Господа медиците, които междувременно преглеждаха Заморна, заявиха, че е настъпила удивителна, чудодейна промяна към добро. Нещо като топлина се бе предало на кръвта му и тя пак циркулираше свободно. Отново напипваха пулса му; сърцето бе възобновило дейността си и оловносинкавата сянка бе изчезнала от лицето му.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Карл Брюллов
Карл Брюллов

Карл Павлович Брюллов (1799–1852) родился 12 декабря по старому стилю в Санкт-Петербурге, в семье академика, резчика по дереву и гравёра французского происхождения Павла Ивановича Брюлло. С десяти лет Карл занимался живописью в Академии художеств в Петербурге, был учеником известного мастера исторического полотна Андрея Ивановича Иванова. Блестящий студент, Брюллов получил золотую медаль по классу исторической живописи. К 1820 году относится его первая известная работа «Нарцисс», удостоенная в разные годы нескольких серебряных и золотых медалей Академии художеств. А свое главное творение — картину «Последний день Помпеи» — Карл писал более шести лет. Картина была заказана художнику известнейшим меценатом того времени Анатолием Николаевичем Демидовым и впоследствии подарена им императору Николаю Павловичу.Член Миланской и Пармской академий, Академии Святого Луки в Риме, профессор Петербургской и Флорентийской академий художеств, почетный вольный сообщник Парижской академии искусств, Карл Павлович Брюллов вошел в анналы отечественной и мировой культуры как яркий представитель исторической и портретной живописи.

Галина Константиновна Леонтьева , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Проза / Историческая проза / Прочее / Документальное
Ф. В. Каржавин и его альбом «Виды старого Парижа»
Ф. В. Каржавин и его альбом «Виды старого Парижа»

«Русский парижанин» Федор Васильевич Каржавин (1745–1812), нелегально вывезенный 7-летним ребенком во Францию, и знаменитый зодчий Василий Иванович Баженов (1737/8–1799) познакомились в Париже, куда осенью 1760 года талантливый пенсионер петербургской Академии художеств прибыл для совершенствования своего мастерства. Возникшую между ними дружбу скрепило совместное плавание летом 1765 года на корабле из Гавра в Санкт-Петербург. С 1769 по 1773 год Каржавин служил в должности архитекторского помощника под началом Баженова, возглавлявшего реконструкцию древнего Московского кремля. «Должность ево и знание не в чертежах и не в рисунке, — представлял Баженов своего парижского приятеля в Экспедиции Кремлевского строения, — но, именно, в разсуждениях о математических тягостях, в физике, в переводе с латинского, с французского и еллино-греческого языка авторских сочинений о величавых пропорциях Архитектуры». В этих знаниях крайне нуждалась архитекторская школа, созданная при Модельном доме в Кремле.Альбом «Виды старого Парижа», задуманный Каржавиным как пособие «для изъяснения, откуда произошла красивая Архитектура», много позже стал чем-то вроде дневника наблюдений за событиями в революционном Париже. В книге Галины Космолинской его первую полную публикацию предваряет исследование, в котором автор знакомит читателя с парижской биографией Каржавина, историей создания альбома и анализирует его содержание.Галина Космолинская — историк, старший научный сотрудник ИВИ РАН.

Галина Александровна Космолинская , Галина Космолинская

Искусство и Дизайн / Проза / Современная проза