Пропастта на опрощението

Това беше корветът, подобна на тази на Скейд, със същия поглъщащ светлината черен цвят като кораба на Рьомонтоар, но наподобяваше по-скоро странна кука за ловене на риба с множество шипчета, отколкото тризъбеца на неговата машина. Дори от това малко разстояние призрачният шепот на двигателите му беше почти недоловим. Корпусът му излъчваше средно при температура от 2.7 келвина над абсолютната нула. Толкова близо в микровълновия спектър той представляваше шахматна дъска от горещи и студени петна. Картографира разположението на криоаритметичните двигатели; огледа онези, които не работеха така ефикасно като своите съседи, както и онези, които бяха станали тревожно студени, колебаейки се на ръба на излизането на алгоритмичния цикъл от контрол. От време на време проблясваше синкава искра, когато точките на пресичане паднеха под 1 келвин, преди да бъдат върнати обратно към ритъма на групата.

Корабите можеха да стават произволно студени и така да се сливат с околната радиация на ранната вселена, която продължаваше да се излъчва и след петнайсет милиарда години. Фоновата карта обаче не беше равномерна: разширението на космоса беше довело до раздуване на първоначално миниатюрните недостатъци и така се беше стигнало до фини вариации във фона, в зависимост от това накъде насочваш погледа си. Имаше отклонения от истинската анизотропия[5]: бръчки по лицето на мирозданието. Освен ако можеха да настройват температурата на корпуса си в зависимост от тези колебания, корабите постигаха само незначително съответствие с фоновия спектър. При някои обстоятелства улавянето на тези леки признаци на несъответствие беше единственият начин да разбереш за присъствието на неприятелски съд.

Конджоинърският кораб обаче поддържаше корпуса си студен единствено като камуфлажно средство, предпазващо го от инхибиторските сили в региона. Не полагаше усилия да се скрие от Рьомонтоар. Всъщност даже опитваше да говори с него.

Конджоинърите имаха една особеност, на която дори хората без “увеличени” способности нямаше как да не се възхитят: те никога не се предаваха. Двайсет и осем хиляди молби останали без отговор нямаше да ги разколебаят да отправят същото предложение за двайсет и осем хиляди и първи път.

Рьомонтоар позволи на тясната ивица на съобщителния лазер да полази по корпуса на кораба му, докато открие едно от малкото сензорни петна.

Огледа трансмисията през многобройните слоеве на ментална защита. В крайна сметка, след няколко секунди размисъл реши, че няма опасност да я пусне в най-чувствителните части на ума си. Форматът на посланието беше на естествен език, не на някой от конджоинърските протоколи на високо ниво. “Малко обидно” — помисли си той; от перспективата на съюзниците на Скейд това беше конджоинърският еквивалент на бебешки език.

[Рьомонтоар? Това си ти, нали? Защо не ни отговаряш?]

Той състави мисълта си в същия формат. “Защо сте толкова сигурни, че аз съм Рьомонтоар?”

[Винаги си си падал по необузданите жестове повече, отколкото си готов да признаеш. Тази ти постъпка е направо като от учебник на Клавейн за дръзки действия.]

“Някой трябва да го направи.”

[Усилията ти са героични, Рьомонтоар, но е безсмислено да се тревожиш за онези хора на планетата. Нищо, което можем да направим, вече не е в състояние да им помогне. Те не са даже свързани с бъдещия изход на войната.]

“В такъв случай по-добре да ги оставим на произвола на съдбата. Така би постъпила Скейд, нали?”

[Скейд щеше да направи каквото може за тях, ако смяташе, че това би променило нещо. Но ти само влошаваш положението. Не сваляй битката там долу. Не довеждай нещата дотам, когато най-много се нуждаем от обединяване на силите си.]

“Поредната молба за сътрудничество? Скейд сигурно се обръща в гроба си.”

[Тя беше прагматик, Рьомонтоар, горе-долу като теб. Щеше да види, че сега е време групите ни да се слеят, да обединим базите си данни и да нанесем истинско поражение на вражеските машини.]

“Искате да кажете, че сте постигнали всичко, на което сте способни, чрез измама и кражба. Знаете добре, че никога повече няма да ви се доверя по този начин. Затова няма какво да губите като преговаряте.” [Със съжаление признаваме, че бяха допуснати тактически грешки. Но сега, когато Скейд е, както ти сам намекна, най-вероятно мъртва…]

“Патенцата тръгнаха да си търсят нова майка-патица.”

[Възприеми аналогията, която ти допада, Рьомонтоар. Ние само подаваме ръка в знак на приятелство. Ситуацията тук е по-заплетена, отколкото си мислехме досега. Трябва да си се убедил и ти — дразнещите намеци във фактите, дочутите оттук-оттам откъси, прекалено малки и незначителни поотделно, събрани заедно водят до едно-единствено заключение. Ние си имаме работа не само с вълци, Рьомонтоар. Има и нещо друго.]

“Не съм видял нищо, което да не мога да обясня.”

[В такъв случай явно не гледаш достатъчно внимателно. Ето, Рьомонтоар, виж нашите факти, ако се съмняваш в нас. Виж дали това ще промени мнението ти. Виж дали ще проясни нещата за теб.]