Пропастта на опрощението

Току-що изпратената информация беше записана в главата му. Някакъв инстинкт му казваше да я изтрие, докато беше все още в компресиран вид, все още непрочетена. Но реши засега да я остави там. “Партньорство ли предлагате?”

[Разединени никога няма да ги бием. Заедно може би ще успеем да променим нещата.]

“Може би. Но вие всъщност не искате мен, нали?”

[Разбира се, че не, Рьомонтоар.]

Той се усмихна: конджоинърите на Скейд може да бяха останали без лидера си, може би дори бяха привлечени към него от непреодолимото желание да попълнят тази празнина, но главната причина беше хипометричното оръжие. Това беше единствената технология, която не успяха да откраднат или да произведат въпреки отвличането на Ора. Трябваше им само прототипът: не беше необходимо дори да е непокътнат, достатъчно беше да възстановят работната му конфигурация.

“Благодаря за предложението, но в момента съм малко угрижен. Защо не поговорим за това по-късно? Да речем след няколко месеца?” [Рьомонтоар… не ни карай да правим това.]

Приложи странично ускорение и се отклони рязко от другия кораб. Видя на дисплея как мозъчните му функции се дисбалансираха в резултат на внезапно нахлулата в главата му кръв. Миг по-късно корветата вече беше зад него, имитирайки резките му движения с грация и финес, които му се сториха почти саркастични.

[Имаме нужда от това оръжие, Рьомонтоар.]

“Така си и помислих. Защо просто не го казахте от самото начало?”

[Искахме да ти дадем възможност да видиш нещата през нашия поглед.]

“В такъв случай май би трябвало да съм ви благодарен.”

Усети силните вибрации на кораба си. Главата му се освети от доклади за претърпени увреждания, ярки и геометрични като мигрена. Бяха го улучили с множество проникващи през корпуса куршуми, насочени към жизненоважни за кораба функции. Изпълнението беше направено с хирургическа точност: искаха да го принудят да се носи безпомощно, за да могат да го ограбят, вместо да разбият кораба. Съвсем друг въпрос бе дали оцеляването му ги вълнуваше.

[Предай ни оръжието веднага, Рем, и ще те оставим с достатъчно добре функционираща система, за да избягаш от събиращата се около нас глутница вълци.]

“Съжалявам, но това наистина не влиза в плановете ми за деня.” Летателният му апарат се разтресе отново: още важни функции се повредиха или изобщо преустановиха дейността си. Корабът опитваше да намери други начини да изпълнява дейностите си, правейки всичко възможно да продължи да лети, но повредите, с които беше в състояние да се справи, не бяха неограничени. Рьомонтоар се отказа от надигналото се в гърдите му желание да отвърне на удара, защото трябваше да пази конвенционалните си средства за инхибиторските облаци. В такъв случай оставаше само хипометричното оръжие, което почти не беше тествано след грижливо направените му фини настройки.

Рьомонтоар даде ментална команда и оръжието веднага премина в режим на активиране на своята енергия, компенсирайки наклона на корабния вектор. Всичко това се осъществяваше обаче вътре в оръжието, така че външно не се забелязваха абсолютно никакви промени. Нямаше представа какъв тип сензори беше насочила корветата към него и дали те бяха в състояние да доловят леката промяна в активността.

Това беше малко оръжие съответно с ограничена точност и радиален ефект (конвенционалната терминология, включваща неща като “радиус на действие” и “точност на попадението”, трудно можеше да бъде приложена за хипометричните оръжия). Но също така се настройваше изключително бързо. Правеше нужните корекции чрез ефективната си скала, намираше решението в сложната топография на параметрите, отговарящи на определена точка от триизмерния обем на околното пространство.

Рьомонтоар възстанови канала за комуникация с корветата.

“Отдръпнете се.”

[Пак ще повторя — не ни карай да правим това, Рьомонтоар.]

Оръжието стреля. На картата, изобразяваща посредством микровълновите честоти студените места на корветата, внезапно се появи рана със съвършена форма на полукръг. Криогенните температурни разлики потекоха като вода около пробива в корпуса на кораба, като се въртяха и обръщаха, опитвайки да намерят ново равновесие.

Оръжието се завъртя отново. В корпуса на корветата се появи нова дупка, този път по-дълбока.

Корветата отговори. Рьомонтоар неохотно се раздели с част от мунициите си, за да отблъсне посипалия се към него дъжд, но запази повечето за инхибиторските машини.

Оръжието се завъртя трети път. Той се концентрира, налагайки си да огледа решението от всички ъгли. Грешката в този момент можеше да се окаже фатална за всички участници.

Изстрел. Резултатът от третата атака изобщо не се виждаше. Ако беше направил пресмятанията си правилно, току-що бе пробил сферична дупка вътре в кораба, без да докосне корпуса. Изстрелът не трябваше да е засегнал нито една от жизненоважните вътрешни системи. А центърът на последната дупка трябваше да се намира точно на една линия с центровете на другите две, с точност до микрон.