Пропастта на опрощението

Това бяха откъслечни парченца от по-голямото цяло, което Ора бе прекалено малка, за да изговори. На Рьомонтоар не му оставаше друго, освен да гадае каква е формата на цялостната картина, използвайки онова, което бяха научили, преди Скейд да я похити. Сега сигурно и Скейд, и Ора вече ги нямаше, но тези частици все още бяха в съзнанието му. Те трябваше да означават нещо, колкото и малко вероятно да изглеждаше. Между две от тях съществуваше явна връзка. Хела и Куейч: тези две думи бяха свързани. Но за Сенките не беше чувал никога.

Какво представляваха те и какво можеха да променят?

Облакът от инхибиторски машини вече беше съвсем близко. Беше започнал да образува рогове от всички страни на кораба му, тъмни щипци проблясваха със скрити виолетови светкавици. Сега можеха да се забележат кубически симетрии в срязани ръбове и стъпаловидни извивки. Рьомонтоар прегледа възможностите си, отчитайки системните повреди, нанесени при атаката на конджоинърите. Не му се искаше да използва хипометричното оръжие все още и се съмнявайте, че ще бъде в състояние да отвърне на втора атака, преди непострадалите елементи да го изведат оттук.

Планетата отпред бе станала забележимо по-голяма. Беше изтикал от съзнанието си второто инхибиторско струпване, но ти си беше все така пред него и се приближаваше към крехката джъглърова биосфера и човешките й паразити. Половината свят тънеше в мрак, останалата част представляваше тюркоазени системи, осеяни с бели облаци и вихри, обозначаващи места с бури.

Рьомонтоар взе решение: щеше да използва плондерните мини.

За част от секундата по корпуса на кораба му с форма на тризъбец се появиха отвори. След още една частица от секундата машини запренасяха шест муниции с размери на пъпеш във всички посоки. Корпусът задрънча, докато оръжията се наместваха.

После настъпи тишина.

Измина цяла секунда, после мунициите детонираха в безупречно хореографирана последователност. Нямаше ослепителни светкавици, това не бяха работещи с изключително висока температура съоръжения или бойни глави с антиматерия. Ставаше въпрос просто за бомби в най-широкия смисъл на думата. Там, където детонираше всяка, внезапно се появи широка двайсет километра сфера от нещо, което просто си стоеше, като бързо надуващ се преграден балон. Повърхността на всяка сфера беше набръчкана като кората на изсъхнал плод, с пурпурночерни сенки, и по нея ненадейно се появяваха цветни вълни. Там, където се случеше две от сферите да се пресекат, защото при експлозията мунициите им се бяха намирали на по-малко от двайсет километра една от друга, слелите се краища проблясваха с като че ли захарни еманации на виолетово и пастелносиньо.

Механизмите в мините бяха също толкова сложни и неразбираеми като тези в хипометричното оръжие. Между двете технологии съществуваха дори странни съответствия — някои части изглеждаха подобни, което навеждаше на мисълта, че може би бяха дело на един и същи вид или се бяха появили през една и съща епоха на галактическата история.

Рьомонтоар подозираше, че плондерните мини представляват стъпало към метричната технология на шраудърите. В сравнение със звездните обеми, които шраудърите затваряха в черупки от преустроено пространство-време (със собствени тайнствени защитни свойства), плондерните мини произвеждаха нестабилни празни черупки, широки само двайсетина километра. Те се връщаха към нормалното пространство-време след секунди, прекратявайки съществуването си в едно потръпване на екзотичен квант. Измервателните уреди показваха, че локалните свойства там, където допреди малко се бяха намирали сферите, се отличават с леки индикации за преживян по-рано стрес. Но така и не успяха да направят черупките по-големи или по-трайни, поне не чрез дадената им от Ора технология.

Предизвиканият от амунициите му ефект вече се разсейваше. Сферите изчезваха една по една, в произволна последователност.

Рьомонтоар огледа пораженията. Там, където бяха избухнали сферите, инхибиторската машина бе преустановила съществуването си. Виждаха се закръглени, математически загладени рани сред групираните кубични елементи. Светкавица изписваше волтова дъга сред разбитата структура. Лудото й премигване напомняше най-вече за болка и гняв.

“Удари ги, когато са слаби” — помисли си Рьомонтоар. Даде ментална команда за обстрелване на околната машинария с плондерни мини.

Този път не се случи нищо. В мозъка му заваляха съобщения за наличие на грешка: механизмът за изстрелване се беше развалил в резултат от предишната атака. Имаше късмет, че изобщо се бе задействал веднъж.