Пропастта на опрощението

За първи път Рьомонтоар си позволи да изпита за повече от миг истински, смразяващ кръвта страх. Сега вече възможностите му бяха сериозно намалели. Нямаше броня на корпуса: това беше друга извънземна технология, към която бяха надзърнали благодарение на Ора, но, също като потискането на инерцията, тя не действаше добре в съседство с хипометричното оръжие. Бронирането на корпуса идваше от ларвите; хипометричното оръжие и плондерните мини бяха дело на друга култура. За нещастие възникваха проблеми със съвместимостта. Беше останал само с хипометричното оръжие и конвенционалното въоръжение, но все още нищо не показваше недвусмислено, че се предприема атака.

Корпусът се разтресе при изстрелването на конвенционалните мини. Експлозиите оцветиха небето. Рьомонтоар усети неприятното въздействие на електромагнитните вълни върху имплантите си и в зрителното му поле запулсираха абстрактни форми.

Инхибиторите бяха все още там. Изстреля две ракети “Стингьр” и ги видя как излетяха с огромно ускорение. Не се случи нищо: дори не детонираха както трябва. Не разполагаше с лъчево оръжие и нямаше какво повече да предложи.

Рьомонтоар притихна. Опитът му казваше, че от използването на хипометричното оръжие няма да спечели нищо, само щеше да даде на машините още една възможност да изучат оперативната му функция. Знаеше също така, че вълците все още не са успели да пленят нито едно от оръжията, и нямаше намерение да им позволи да го направят точно днес.

Приготви самоубийствената заповед, представи си експлозията на разположените във вид на диадема мини в сърцето на извънземната машина. Гледката щеше да бъде наистина забележителна, сиянието щеше да бъде почти толкова ослепително колкото онова, което щеше да последва секунда по-късно откъм конджоинърския двигател. Малко вероятно беше обаче някой да стане свидетел на това.

Рьомонтоар настрои съзнанието си да не изпитва нито страх, нито притеснения във връзка със собствената си смърт. Усети само леко раздразнение, че няма да има възможност да види как ще се развият събитията. Общо взето, подходи към предстоящата си кончина с леко отегченото примирение на човек, очакващ да кихне. Имаше известна утеха в това да бъдеш конджоинър.

Точно се канеше да даде ход на замисъла си, когато нещо се случи. Останалата машинария започна да се отдръпва от кораба с изненадваща скорост. Сензорите му доловиха, че зад линията на инхибиторите са използвани оръжия и се движат значителни маси — детонации от плондерни мини, чиито сигнатури се различаваха съвсем малко от онези, които бе употребил преди минути. Последваха експлозии на бойни глави с антиматерия, след това се появиха дълги линии от отработената от ракетите материя, а най-накрая дойде ред на една-единствена експлозия, несъмнено от съоръжение за разбиване на повърхностен слой на планета.

Обикновено това не би променило почти нищо, но Рьомонтоар беше отслабил инхибиторската машинария със своята атака. Сензорът за маса долови характеристиките на самотен малък кораб, отговарящ на конджоинърска корвета.

Предположи, че това е същият кораб, който бе пощадил. Те бяха обърнали или го бяха следвали през цялото време. И сега правеха всичко възможно да отвлекат инхибиторската машинария от него. Рьомонтоар беше наясно, без сянка от съмнение, че жестът беше самоубийствен: нямаше надежда да успеят да се върнат при своите. Въпреки това бяха взели решение да му помогнат, сякаш не те го бяха атакували преди малко и макар да не се беше съгласил да им предаде хипометричното оръжие. “Типично конджоинърско мислене” — рече си той. Те нямаше да се поколебаят да променят тактиката си в последния момент, ако преценяха, че това ще е от полза за Майка Нест. Не бяха способни да изпитат нито чувство на безсилие, нито на срам.

Опитаха да преговарят с него и след като не успяха, се помъчиха да вземат насила онова, което искаха. Отново не сполучиха, на всичкото отгоре той им натри носовете, като ги пощади доста показно. Да не би това да беше демонстрация на благодарността им? Дори да беше така, най-вероятно тя беше предназначена по-скоро за наблюдаващите битката, за съюзниците на Рьомонтоар и за другите конджоинърски фракции, отколкото за него самия: искаха те да видят смелата им саможертва. Ако двайсет и осем хиляди и едно предложения за сплотяване на ресурсите се бяха провалили, може би точно този жест щеше да свърши работа.

Рьомонтоар не знаеше за кое от всичко това става дума, поне засега. В момента си имаше други грижи.

Корабът му се отдели от мелето от вълци и конджоинърски активи. Зад него чистата енергия и чистата сила се стремяха да разбият материята до основните й съставки. Нещо абсурдно ярко освети небето, нещо с толкова голяма интензивност, че отблясък от него достигна до Рьомонтоар през черния корпус на кораба, той беше готов да се закълне в това.