Пропастта на опрощението

Скорпион се раздвижи със скоростта на светкавица. Пусна кормилото на лодката, сграбчи Васко с двете си предни копита и го вдигна над близката й страна. Младежът усети как горните два-три сантиметра от метала се разтрошиха под бедрото му, като чуплив шоколад. После гърбът му се удари в тънък и също толкова чуплив слой лед и най-накрая потъна във вода, по-студена от всичко, което си бе представял някога. Ужасяващият студ се устреми нагоре по гръбнака му като лъскаво бутало от шок и болка. Не можеше да диша. Не можеше да извика или да протегне ръка, за да се хване за нещо твърдо. Почти не беше в състояние да си спомни дори как се казва или защо да се удавиш е чак толкова лошо нещо.

Видя как лодката се плъзга нататък в морето. Видя как Джакотет постави инкубатора на леда, как Хури се появи зад гърба му и тръгна бързо, но предпазливо към него.

Небето над главата му имаше мозъчносив цвят с изключение на тъмното око на бурята. Черният издатък беше стигнал почти до водната повърхност. Въртеше се на една страна, към айсберга.

Скорпион спря лодката. Тя се полюшваше върху висока около метър подутина; вече не плуваше по водата, а по-скоро стоеше върху подвижен сал от синьо-зелена органична материя. Салът се простираше на десетки метри във всички посоки, но беше най-дебел в центъра си, който явно се намираше точно там, където бе спряла лодката. Беше заобиколен от въгленовочерна ивица относително чиста вода, отвъд която се виждаха още няколко отделни острова джъглърова материя. Под водната повърхност, между вълните и пяната, се виждаха наподобяващи листа на папрат и пипала структури, дебели като водопроводни тръби. Те се поклащаха и полюляваха и понякога се раздвижваха с бавната, призрачна целенасоченост на опашки за захващане.

Скорпион затърси из лодката нещо, с което да си увие лицето. Миризмата го пронизваше безмилостно до мозъка. Хората казваха, че била лоша или поне непреодолимо силна и мощна. Това беше миризма на гниещи кухненски отпадъци, на тор, на амоняк, на канализация, на озон. За прасетата тя беше непоносима.

Откри нещо, с което да закрие лицето си, в един комплект за първа медицинска помощ, уви го два пъти около зурлата си, като остави очите си открити. Те го щипеха и сълзяха непрестанно. Но сега не можеше да направи нищо във връзка с това.

Изправи се и като внимаваше да не наклони прекалено лодката, хвана чувала с тялото. Гневът, който го бе обзел, когато изхвърли Васко през борда, бе изпил и малкото силица, която бе успял да запази. Сега чувалът му се стори тройно no-тежьк, отколкото би трябвало, не двойно. Стисна между копитата си двата края откъм главата и започна да се придвижва бавно заднешком. Не искаше да рискува да изтърве тялото от лявата или дясната страна на лодката, тъй като тя като нищо можеше да потъне под тежестта на двама възрастни човека толкова далеч от средната й линия. Струваше му се, че най-безопасно е да придърпа тялото към предната или задната й част.

Скорпион се подхлъзна. Копитата му изпуснаха чувала. Прасето полетя назад и се приземи върху задните си части, а чувалът падна с глух удар върху отрупаната с вещи палуба.

Скорпион избърса сълзите от очите си, но това влоши още повече положението. Въздухът беше пълен с микроорганизми, които се носеха над морето като зеленикава мъгла, и с това изтриване само беше усилил дразненето.

Изправи се отново. Забеляза разсеяно черния хобот, който се бе протегнал надолу от небето. Сграбчи за пореден път чувала и го помъкна към кърмата. Органичните форми се превръщаха в желеподобна маса около лодката, образувайки смущаваща процесия от фигури; бутилковозелените силуети се формираха и разтваряха във въздуха като дело на побъркани градинари, отговарящи за подрязването на храстите. Формите не означаваха нищо, когато ги погледнеше директно, но с ъгълчетата на очите си зърваше намеци за извънземна анатомия: менажерия от странно свързани крайници, неестествено аранжирани лица и торсове. Широко зейнали усти. Многобройни струпвания на очи, които го наблюдаваха безизразно. Части от криле, които се разгъваха над главата му. Рогове и нокти се отделяха от зелената маса и оставаха така за миг, преди да се върнат към пълната безформеност. Постоянните промени във физическия строеж на джъглъровата биомаса се придружаваха от топъл, влажен бриз и забързани звуци, наподобяващи сърбане и късане.

Скорпион се обърна така, че чувалът да остане между него и кърмата. Наведе се, хвана го и го повдигна над металната стена на кърмата. Премигна, опитвайки да се фокусира. Навсякъде около него зеленото безумие продължаваше с неотслабваща сила.

— Съжалявам — промълви Скорпион.