Пропастта на опрощението

Скорпион не ги винеше: той самият нямаше опит с подобен природен феномен. Не беше торнадо. Сега, когато поклащащото се многоръко нещо се намираше директно над главата му, изкуствената му природа бе станала повече от очевидна. Цялото то — от дебелия хобот, който се спускаше от облачния слой, до най-тънките му разклонения се състоеше от същите кубични черни елементи, които бяха видели в кораба на Скейд. Беше инхибиторска машинария, вълча машинария все едно как щеше да го нарече. Нямаше как да разберат колко още такива висят над тях, защото облачната покривка ги криеше. Не беше изключено хоботът да преминава през цялата атмосфера на Арарат.

Ставаше му зле дори само като го погледнеше. Просто не беше никак хубаво.

Насочи се към другата лодка. Сега, след като беше приключил с Клавейн, чувстваше яснота на мисълта, каквато му бе липсвала само допреди минути. Вероятно беше сгрешил, че ги остави на айсберга само с една лодка, но не искаше никой друг да бъде с него, докато погребва приятеля си. Може би беше постъпил егоистично, но нали не те бяха принудени да го режат на парчета.

— Дръжте се — обади се той през канала за връзка. — Ще изравним товарите си веднага щом се приближа достатъчно.

— И после какво? — попита Васко, като вдигна със страх поглед към черното нещо, проточило се по небето.

— И после ще си плюем на петите и ще бързаме да се махнем оттук така, сякаш животът ни зависи от това.

Вниманието на нещото оставаше приковано в айсберга. С бавни като на питон движения то обхвана с пипалата си тавана на замръзналата структура, ледените иглички и остриета се чупеха под натиска на машината. Може би бяха усетили присъствието на други части от инхибиторската машинария, заспали или мъртви сред останките на корветата, поне така предположи Скорпион. И се движеха натам, пришпорвани от непреодолим стремеж да се съединят отново с тях. Или пък устремът им се дължеше на нещо съвсем друго.

Айсбергът се разтресе. Морето реагира на движението — бавни, ниски вълни се заплискаха откъм ледените му ръбове. Някъде от вътрешността на структурата се разнесе хрущене като от чупене на кости. Във външния слой лед зейнаха пукнатини и през тях се показа приказна дантела с невероятни цветове: розови, сини и охреножълти.

Черната машина си проби път през цепнатините. Десетки пипала се появиха от айсберга, като се увиваха около него и се изгърбваха, душеха въздуха, разделяха се на все по-дребни компоненти, щом се покажеха навън.

Лодката на Скорпион се допря в другия плавателен съд.

— Дайте ми инкубатора — опита той да надвика шума на мотора.

Васко се изправи, наклони се между лодките, като се подпря с едната си ръка на рамото на прасето. Изглеждаше блед, косата му беше залепнала за главата.

— Ти се върна — рече той.

— Нещата се промениха — отговори Скорпион.

Пое инкубатора, усети тежестта на детето вътре, и го застопори за по-сигурно между стъпалата си.

— А сега Хури — додаде той, като й подаде ръка.

Тя прескочи в неговата лодка и той усети как съдът потъна по-ниско под тежестта й. Погледите им се срещнаха за миг, тя като че ли понечи да му каже нещо. Прасето се обърна към Васко, за да не й даде възможност да го направи.

— Следвайте ме. Не искам да се мотаем тук и секунда по-дълго от необходимото.

Пукнатините на айсберга се бяха задълбочили и стигаха чак до сърцето му. Все по-голяма част от черната машина проникваше в леда, вълна след вълна. Нови пипала се появяваха, размахваха се и се удължаваха. Айсбергът започна да се разчупва на отделни късове, големи като къщи. Скорпион увеличи още повече скоростта на лодката, но не можеше да откъсне поглед от ставащото зад тях. Късове се отделяха от айсберга, назъбени парчета цопваха в морето сред хиляди пръски. Сега вече се виждаше гърчеща се маса от черни пипала, които се извиваха и увиваха около разбитата корвета. От айсберга не беше останало много — само корабът, около който се беше образувал.

Машината издърпа кораба нагоре във въздуха. Черните форми си пробиваха път през цепнатините в корпуса, движенията им бяха деликатни, внимателни и сякаш загрижени, като на човек, махащ последния слой от обвивката на скъп подарък.

Другата лодка изоставаше: движеше се по-бавно, защото в нея имаше трима възрастни души.

Корветата се разцепи на остри черни парчета, но всички, освен най-малките, останаха да висят в небето. Съвършено черни намотки и спирали скриваха частите.

“Търси нещо” — помисли си Скорпион.

Навивките отслабиха хватката си. Пипала и подпипала се оттегляха, правейки особени движения. Слоеве черни кубчета се стичаха едни към други, подуваха се и се свиваха в предизвикващ главозамайване унисон. Скорпион виждаше само детайлите по краищата, където машината срещаше сивия екран на небето.

Парчетата от корветата, този път всичките, цопнаха в морето.