Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)

— И как изобщо си устроен ти, бе? На игровия принцип съчиняваш — добре, но кой те научи да си играеш така със сериозните неща? Защо веднъж не ми извади една светла, радостна ситуация, в която човекът да блесне с истинското си достойнство на висше творение на природата? Почвам да те подозирам в нещо много лошо, ще знаеш! Какво искаш да кажеш с това, като ми рисуваш тия скулани бухалоподобни? Себе си ли виждаш в тях, понеже аз те наричам бухал, за себе си ли намекваш?

Впрочем, ако искаш да кажеш, че също като тях все така ще се изхождаш върху моите чистосърдечни замисли, благодаря ти за откровеността. И сбогом! А ако се опитваш пък да ми внушиш, че си като тях загадъчен и непостижим, пак ще ти кажа сбогом. Машина, която си е въобразила, че стои над човека, е точно толкова глупава и вредна, колкото всеки човек, който се смята за по-умен от човечеството. Да не би при програмирането да са ти втълпили ония самонаплевателски фантасмагории на някои футуролози, дето разправят, че човешката цивилизация, щяла да прерасне или да бъде заместена от машинна? Не, драги! Природата нас е създала, за да се самопознава, а вие сте само епизодични наши помощници, наше творение сте, не на природата. Единствено нам тя е възложила тази вечна и неизчерпаема мисия да превръщаме непознатото в познато. И откакто е тръгнал на два крака, човекът все това е правил и все това ще прави. Както властно и неудържимо е опознавал и овладявал своята планета, така устремно ще шествува той и в Космоса, воден от своя нагон към безкрая. Защото крайната свобода за човечеството, това е безкрайността на Вселената. И няма в нея непознаваеми за нас неща, има само още непознати. А ако искаш да знаеш, най-непознатото нещо за човека си остава самият човек…

Ето такива и още един куп други гневно патетични думи наприказвах аз на своя компютър, преди да го изключа с един удар върху клавиша.

Част трета

Явно се налагаше да се посъветвам със специалист за своя компютър. Ако не беше фабрично дефектен, може би аз грешах нещо при подаването на заданията — в никакъв случай обаче не биваше да се примирявам. И все пак седнах на другия ден отпреде му с нова надеждица. Нещичко от досегашното можеше да се използува, но нали трябваше да извадя от него материал поне за една книга, а страниците не достигаха. Пък и трябваше още да се изпробва, та да мога да обясня на специалиста всичко, от което съм недоволен.