Пророчеството на гарвана

И въпреки всичко преживяването не беше излишно. То бе поредното доказателство за все още неизбистрената напълно теория на Адам, за която току-що бе споменал — че между лей линиите и електричеството може и да има връзка.

Енергия и енергия.

Придвижвайки се напред с опашката, Ганзи осъзна, че в района на лакътя му се спотайва Ноа. Изглеждаше напрегнат и неспокоен. Но тъй като и двете състояния бяха типични за Ноа, Ганзи не се притесни особено. Подаде сгънатите квитанции на касиера. Ноа продължи да се спотайва до него.

— Ноа, какво има? — обърна се към него накрая Ганзи.

Приятелят му като че ли се канеше да пъхне ръце в джобовете си, но после се отказа. За ръцете на Ноа като че ли имаше по-малко места, отколкото за ръцете на другите хора. Накрая той просто ги отпусна край тялото си, погледна към Ганзи и прошепна:

— Деклан е тук.

Бързият оглед на ресторанта не предложи нищо особено. Ганзи попита строго:

— Къде?

— На паркинга — простена Ноа. — Той и Ронан…

Без да си прави труда да чака края на изречението, Ганзи се втурна навън в тъмната нощ. Заобиколи бързо сградата и се озова на паркинга точно навреме, за да види как Ронан замахва с юмрук.

Полетът на юмрука беше безкраен.

Както изглеждаше, двубоят тъкмо започваше. Ронан стоеше здраво на краката си под болезнено зеленикавата светлина на жужащата улична лампа, непоколебим и твърд като гранит. В траекторията на удара му нямаше нито едно колебание бе приел последствията от онова, което щеше да стори юмрукът му много преди да го насочи.

От своя баща Ганзи бе получил силна логическа мисъл, любов към проучванията на загадки и попечителски фонд с размери, на които някои световни лотарии биха могли да завидят.

От своя баща братята Линч бяха получили его с размерите на галактика, десетилетие обучение на някакъв неясен ирландски музикален инструмент и способността да се боксират така, сякаш от това зависеше животът им. Нийл Линч не се бе задържал много около синовете си, но и за краткото време с тях се бе представил като великолепен учител.

— Ронан! — изкрещя Ганзи. Твърде късно.

Деклан се строполи на земята, но преди Ганзи да успее да измисли някакъв план за действие, големият брат бе отново на крака и стоварваше юмрука си върху по-малкия. От устата на Ронан се изля такава помия от гнусни ругатни, че Ганзи се зачуди как самите думи не покосиха Деклан. Ръцете им се превърнаха във вятърни мелници. Колене срещнаха гърди. Лакти се врязаха в лица. Накрая Ронан сграбчи брат си за яката на скъпия костюм, завъртя го като перце и го захвърли върху излъскания като огледало покрив на собственото му волво.

— Не и шибаната кола! — изрева Деклан с разкървавени устни.

Историята на семейство Линч бе следната: някога един мъж на име Нийл Линч имал трима синове, един от които обичал баща си повече от останалите. Нийл Линч бил красив, харизматичен, богат и загадъчен, но един ден бил извлечен със сила от тъмносивото си беемве и бил пребит до смърт с крика от колата си. Било сряда. В четвъртък синът му Ронан открил тялото му на алеята пред къщата. В петък майката на момчетата млъкнала и никога повече не проговорила.

В събота братята Линч установили, че смъртта на баща им ги е оставила богати и бездомни. Завещанието, оставено от него, им забранявало да докосват каквото и да било в къщата — мебелите, даже дрехите си. Както и безмълвната си майка. Завещанието изисквало от тях да се преместят незабавно в „Алионби“. Деклан — най-големият, трябвало да контролира попечителските фондове и живота на двамата си по-малки братя, докато не навършат осемнайсет.

В неделя Ронан откраднал колата на покойния си баща.

В понеделник братята Линч престанали да бъдат приятели.

Скачайки върху Ронан от покрива на волвото, Деклан удари брат си така, че чак Ганзи го заболя. Ашли, от която се виждаше единствено яркорусата коса, замига уплашено от вътрешността на волвото.

Ганзи направи няколко крачки през паркинга и изкрещя:

— Ронан!

Ронан дори не обърна глава. На лицето му се бе изписала мрачна усмивка, подходяща по-скоро за скелет, отколкото за човек. Двамата братя се завъртяха в кръг един срещу друг. Това беше истински, сериозен бой, а не шоу, и сякаш някой бе пуснал лентата напред на бързи обороти. Очевидно някой щеше да изпадне в безсъзнание, преди Ганзи да успее дори да извика, и не беше сигурно дали ще може да закара този някой навреме в спешното.

Ганзи скочи и улови ръката на Ронан във въздуха. За съжаление другата ръка на Ронан вече се бе пъхнала като кука в устата на Деклан, който на свой ред вече бе запратил юмрука си към лицето му. Така ударът на Деклан бе поет от Ганзи. Нещо влажно падна върху ръката му. Той бе почти сигурен, че е слюнка, но, от друга страна, можеше да е и кръв. Изкрещя дума, която бе научил от сестра си Хелън.