Пророчеството на гарвана

Цяла нощ. Тази мисъл щеше да го човърка цяла нощ. На глас изрече:

— Ще ми се да имахме някаква представа колко широки са тези линии. Въпреки всичките ни проучвания и до ден-днешен не можем да бъдем сигурни дали търсим нишка или магистрала. Може и да сме само на няколко крачки от тях и пак да не разберем.

Вратът на Адам вече щеше да се счупи от озъртане. Все още никаква следа от сервитьорката. Той изглеждаше уморен — напоследък бе прекарал нощи подред в будуване, за да работи и учи. На Ганзи не му беше никак приятно да го вижда такъв, но нищо от нещата, които се въртяха в главата му, не звучаха като подходящи за изричане. Адам за нищо на света не би му простил съжалението.

— Знаем, че могат да бъдат открити с пръчка, така че не може да са чак толкова широки — отбеляза Адам и разтри слепоочията си с длани.

Именно това бе довело Ганзи в градчето Хенриета — месеците на проучвания и на проверки с радиестезични багети. След това, вече с Адам, се бе опитал да очертае по-точно линията с помощта на пръчката. Бяха обиколили целия град с тази пръчка и с уреда за измерване на електромагнитните вълни, разменяйки си от време на време инструментите. Няколко пъти машинката бе издала странни звуци, а на Ганзи му се бе сторило, че паралелно с нея върбовата пръчка помръдва в ръката му, но към този момент нищо чудно това да е било просто плод на пожелателното му мислене.

„Бих могъл да му кажа, че оценките му ще отидат по дяволите, ако продължава с това темпо“ — помисли си Ганзи, загледан в тъмните кръгове под очите на Адам. Ако направеше това за него, Адам не би го възприел като благодеяние. Замисли се как да го формулира, за да звучи егоистично. Примерно: Изобщо няма да ми бъдеш полезен, ако превъртиш или нещо подобно. Адам веднага би схванал идеята.

Вместо това Ганзи каза:

— Нуждаем се от стабилна точка А, преди да започнем да мислим за точка Б.

Но всъщност те вече разполагаха с точка А. Имаха дори и точка Б. Проблемът беше в това, че точките бяха твърде обширни. Ганзи бе откъснал една карта от книга за Вирджиния с лей линията, начертана през целия щат. Подобно на търсачите на леи във Великобритания, американските ентусиасти също първо фиксираха ключовите древни светилища и силни енергийни точки, след което ги свързваха с линия, при което леите ставаха съвсем очевидни. Би могло да се каже, че някой вече бе свършил цялата работа вместо тях.

Ала създателите на тези карти никога не ги бяха предвиждали като пътни карти — насоките бяха само приблизителни. Например в една от картите се изброяваха просто град Ню Йорк, столицата Вашингтон и планината Пайлът в Нова Каролина като евентуални отправни точки. Диаметърът на всяка от тези точки бе в километри, а дори най-тънката линия, начертана с молив върху картата, бе с широчина единайсет метра. Следователно, дори и да пренебрегнеха вероятностите, пак им оставаха хиляди акра земя, в които да търсят лей линията. Хиляди акра, където би могъл да бъде Глендоуър, ако изобщо се намираше по протежението на някоя от леите.

— Питам се — заразсъждава на глас Адам, — дали не бихме могли да наелектризираме било багетите, било линията. Например да ги свържем с акумулатор или нещо подобно.

„Ако вземеш заем, би могъл да спреш да работиш, поне докато изкараш колежа“ — помисли си Ганзи. Не, и това не ставаше — щеше моментално да отключи велика разправия. Сега Ганзи поклати глава, но по-скоро в отговор на собствените си мисли, отколкото на коментара на Адам.

— Звучи ми като началото или на изтезание, или на музикален видеоклип — изрече.

Мрачната физиономия на Адам, търсещ дяволската сервитьорка, изведнъж бе заменена от светналата физиономия, подсказваща, че му е хрумнала брилянтна идея. Изтощението му изведнъж изчезна.

— Точно така! Усилване! Нещо, което да засили сигналите и да ги направи по-лесни за следване!

Всъщност идеята наистина не беше никак лоша. Миналата година в щата Монтана Ганзи бе разговарял с едно момче, станало жертва на светкавица. Седяло си то в своето АТВ на прага на обора, когато светкавицата го уцелила, в резултат на което момчето се изпълнило с необясним страх от затворени пространства и невероятна способност да следва една от западните лей линии с помощта единствено на изкривена радиоантена. Два дена подред двамата бяха крачили през полета, издълбани от глетчери и маркирани от кръгли бали сено, които бяха по-високи и от главите им, и бяха открили неизвестни до този момент водни извори, малки пещери, обгорели от светкавици дънери и камъни със странни знаци. Ганзи се бе опитал да убеди водача си да дойде с него на Източния бряг, за да извърши същото чудо и с тамошната лей линия, ала новопридобитият патологичен страх на момчето от затворени пространства автоматично беше изключил пътуване както с кола, така и със самолет. А пеша беше твърде далече.