Пророчеството на гарвана

Църквата обгърна Ганзи във въздушна прегръдка от тамян — аромат, който бе достатъчно рядък в живота му, за да отключи автоматично спомени за семейни сватби, погребения и кръщенета, всяко от тях през лятото. Странно как един сезон би могъл да се окаже заложник на една шепа приклещен между стените въздух!

— Ронан?

Думата бе всмукана моментално от обширното празно пространство и не след дълго отекна от високия таван над главата му, който не се виждаше, така че накрая му отговори само собственият му глас.

Меката светлина по пътеката рисуваше издължени арки от сенки. Мракът и несигурността смазваха ребрата на Ганзи, а останалите му без дъх дробове му напомняха за един друг летен ден преди много години, за следобеда, когато за първи път осъзна, че на света съществува и магия.

А ето го и Ронан, опънат по гръб на една от пейките. Едната му ръка висеше надолу от пейката, другата бе метната над главата му, тялото му — по-тъмно парче чернота в един вече черен свят. Не помръдваше.

„Не и тази нощ! Моля те, не и тази нощ!“ — помисли си Ганзи.

Промъквайки се по редицата пейки зад тази на Ронан, той постави ръка върху рамото на приятеля си, като че ли просто го будеше, надявайки се, че с тази своя мисъл ще превърне буденето в реалност. Рамото под ръката му беше топло, Ронан вонеше на алкохол.

— Събуди се, пич! — изрече той. Но думите не прозвучаха шеговито, както му се искаше.

Рамото на Ронан помръдна, главата му се завъртя. За един кратък миг, продължил цяла вечност, Ганзи реши, че е дошъл прекалено късно и че Ронан в крайна сметка вече е мъртъв, и че сега трупът му се буди само защото Ганзи му е заповядал да го направи. Но после ярките сини очи на Ронан се отвориха и мигът отмина.

Ганзи издиша продължително и промърмори:

— Копеле такова!

— Не можах да заспя — изрече спокойно Ронан. А после, забелязвайки уплашеното изражение на приятеля си, добави: — Обещах ти, че никога повече няма да се случи.

— Обаче си лъжец — изрече Ганзи, предвиждайки и тези думи като шега, и отново проваляйки се.

— Мисля, че ме бъркаш с брат ми — отбеляза Ронан.

Църквата около тях бе тиха и някак си пълна. И сега, когато очите на Ронан се отвориха, изглеждаше някак си по-светла, като че ли и самата сграда бе спала доскоро заедно с него.

— Когато ти казах, че не искам да се напиваш като мотика в Монмът, нямах предвид, че можеш да се напиваш някъде другаде!

Леко заваляйки думите си, Ронан отговори:

— Присмял се хърбел на щърбел!

— Аз просто пия! — изрече с невероятно достойнство Ганзи. — Но не се напивам!

Погледът на Ронан се насочи към нещо, което бе притиснал до гърдите си.

— Какво е това? — попита Ганзи.

Пръстите на Ронан обгърнаха някакъв тъмен предмет. Когато Ганзи протегна ръка, за да разтвори пръстите му, усети нещо топло и живо, усети ускорен пулс. Дръпна бързо ръката на Ронан.

— Господи! — извика, опитвайки се да осмисли онова, което чувстваше. — Това птица ли е?

Ронан се изправи бавно в седнало положение, все така притискайки скъпоценния товар към гърдите си. Ганзи бе залят от поредната вълна алкохолни изпарения.

— Гарван — настъпи дълга пауза, докато Ронан съзерцаваше ръката си. — Може би врана, но се съмнявам. Аз… да, дълбоко се съмнявам! Corvus corax.

Дори и пиян, Ронан бе в състояние да си спомни латинското наименование на обикновения гарван.

И не беше просто гарван, както бързо установи Ганзи. Беше птиче голишарче, човчицата му все още разтворена в бебешка усмивка, крилцата все още на денонощия далече от полет. Не беше много сигурен дали иска да докосне нещо, което изглеждаше толкова крехко.

Гарванът беше птицата на Оуен Глендоуър. Затова бе наричан Кралят на гарваните, потомък на дълга поредица крале, свързани с тази птица. Легендата разказваше, че Глендоуър, или Глиндур е можел да говори с гарваните и те с него. Това бе една от множеството причини, поради които Ганзи бе дошъл точно тук, в Хенриета, град, прочут с гарваните си. Кожата му настръхна.

— Откъде се появи това птиче?

Пръстите на Ронан бяха образували състрадателна, предпазна решетка около гърдите на голишарчето. В неговите ръце то някак си не изглеждаше реално.

— Намерих го — отговори той.

— Намират се монети или ключове за коли, или четирилистни детелини — изтъкна Ганзи.

— Гарвани също — тръсна глава Ронан. — Просто ми завиждаш, ’щото… — на този етап му се наложи да млъкне, за да прегрупира разбърканите си от бирата мисли. — … ’щото ти не си намерил!

Птицата се изходи между пръстите на Ронан, точно върху пейката до него. Придържайки гарванчето с едната си ръка, Ронан взе една църковна брошура и почисти след него. После подаде изцапаната брошура на Ганзи. Молбите за седмични молитви бяха подгизнали в бяло.

Ганзи пое хартията само защото не вярваше на Ронан, че ще си направи труда да потърси кошче, за да я хвърли. С известно отвращение отбеляза:

— Ами ако наложа забрана за домашни любимци в апартамента?

— За бога, човече! — възкликна Ронан със зловеща усмивка. — Не можеш да изхвърлиш Ноа просто ей така!