Пророчеството на гарвана

Не че вярваше особено в това. Нямаше никаква представа какво се бе случило с душата или духа на Черни, или както там се наричаше онова, което някога беше Черни, ала щом той бе прокълнат непрекъснато да чува шептящи гласове само след тази част на ритуала, съдбата на приятеля му би трябвало да е била далеч по-лоша.

Уелк отстъпи назад, кръстоса ръце пред гърди и огледа десетките бележки и знаци, които бе оставил върху картите в процеса на търсенията си. С невъзможния си почерк и винаги в червено Черни бе отбелязал енергийните нива по протежение на предполагаемата лей линия. В онези години за тях това бе игра, търсене на съкровища. Битка за чест и слава. Дали беше реално? Тогава нямаше никакво значение. Това беше просто скъпо упражнение по стратегия, в което тренировъчният терен беше цялото Източно крайбрежие. В търсене на модели, Уелк старателно бе очертал кръгове около интересните региони на една от топографските карти. Един от кръговете бе около стара ясенова горичка, където енергийните нива бяха особено високи. Друг ограждаше порутена църква, избягвана както от дивите животни, така и от растенията. Трети беше около мястото, където бе загинал Черни.

Тази кръг, разбира се, бе начертан преди смъртта на Черни. Мястото — зловеща група стари дъбове, бе забележително заради древните думи, издълбани в един от стволовете. Бяха на латински. Изразът изглеждаше непълен, много труден за превод и най-доброто, до което успя да стигне Уелк, бе „вторият път“. Въпреки непоследователността си обаче, енергийните нива там бяха доста обещаващи. Следователно тази горичка би трябвало да се намира върху лей линията.

Черни и Уелк се бяха връщали там няколко пъти — правеха измервания (точно до кръга имаше шест различни числа с почерка на Черни), копаеха в търсене на евентуални артефакти, провеждаха нощни бдения за признаци за свръхестествена активност. Уелк бе създал най-сложната и най-чувствителна пръчка, която можеше да се измисли — две метални жици, извити под ъгъл от деветдесет градуса и напъхани в метална тръба, за да могат да се движат свободно. Бяха проучили и района около горичката, опитвайки се да определят със сигурност пътя на линията.

Ала тя си остана непостоянна, влизайки и излизайки от обхват като далечна радиостанция. Леите трябваше да бъдат пробудени, честотите им да бъдат пречистени, силата на звука — отново настроена. Черни и Уелк започнаха да кроят планове за провеждане на ритуала в дъбовата горичка. Но не бяха много сигурни относно процеса. Единственото, което Уелк успя да открие, бе, че лей линията държи на взаимност и саможертва, но това беше разочароващо неясно като насока. И тъй като не се появяваше никаква друга информация по въпроса, те все отлагаха ритуала. За зимната ваканция. За пролетната ваканция. За края на учебната година.

А после майката на Уелк му се бе обадила и му бе казала, че баща му е арестуван за неетични бизнес практики и укриване на данъци. Оказа се, че компанията му била търгувала с военнопрестъпници — факт, който майката на Барингтън знаеше, самият той подозираше, а ФБР следеше от години. И така само за една нощ семейство Уелк изгубиха всичко.

Още на другата сутрин вестниците гръмнаха с феноменалния крах на фамилията Уелк. И двете приятелки на Уелк го напуснаха. Добре де, втората на теория беше на Черни, така че сигурно не се брои. Аферата стана публично достояние. Плейбоят на Вирджиния, наследникът на богатствата на Уелк бе изгонен от общежитието в „Алионби“, лишен от социален живот, ограбен от всяка надежда за влизане в някой от университетите от Бръшляновата лига и принуден да гледа как товарят колата му на камион и изнасят от стаята му всички мебели и черна техника.

Последният път, когато Барингтън Уелк бе поглеждал тази карта, бе денят, в който, докато стоеше прав в някогашната си стая в общежитието и се озърташе, осъзна, че десетте долара в джоба му са единствените пари, с които разполага. Кредитните му карти вече бяха без покритие, до една.

После Черни спря червения си мустанг насред горичката, но не излезе. Само попита:

— И това сега превръща ли те в бял боклук?

Черни нямаше чувство за хумор. Просто понякога казваше неща, които по една случайност се оказваха смешни. Застанал насред останките от живота си, този път Уелк не се засмя.

Лей линията вече не беше просто игра.

— Отвори си вратата — бе казал. — Започваме ритуала!

Единайсета глава

Един час и двайсет и три минути преди алармата на телефона на Блу да се включи, за да я събуди за училище, тя бе стресната от отварянето и затварянето на вратата на къщата. Сивкавата светлина на зората се процеждаше през прозореца й и превръщаше листата на дърветата отвън в разлети сенки. Блу се постара да не се ядосва заради изгубените час и двайсет и три минути сън.

По стълбата се чуха стъпки. После Блу долови гласа на майка си.

— … бях будна и те чаках.