Първият гроб отдясно

Дойде ми прекалено. И без това челюстта ми беше увиснала чак до пода — фигуративно казано де — задето въобще беше повярвал на приказките ми.

— Какво ще кажеш да излезем на кафе? — предложи той отново.

— Но аз вече ти обясних всичко.

— Сладурче, съмнявам се, че дори си одраскала повърхността. — Аз замълчах и той добави: — Може да излезем като приятели.

Съвсем леко се намръщих и му напомних:

— Не сме приятели, забрави ли? През последните месеци го демонстрира твърде ясно. Не сме другарчета, побратими или нещо, което дори слабо да наподобява приятели.

— Любовници за през уикенда? — предложи той.

Дотук. Не знам каква игра играеше — със сигурност не Монополи, нито пък дама — но аз отказвах да се включа. Станах и заобиколих бюрото, за да се извися над него. Застрашително. Като Дарт Вейдър, но с по-голям капацитет на белите дробове. След многозначителен поглед посочих към изхода.

— Имам работа за вършене.

— Работа ли? По вратата? — попита, за да ме подразни.

— Какво?

— Ще я боядисваш ли?

— Не.

— Предлагам да е наситенокафяво, за да отива на косата ти — изправи се и сега той се извисяваше над мен. След продължителен поглед, вече изпълнен със съвсем различен смисъл, каза меко: — Или златисто… За да подхожда на очите ти.

— Мисля, че току-що получих оргазъм — съобщи Елизабет.

Другите двама се прокашляха и имаха приличието да излязат. Без желание Елизабет тръгна след тях към рецепцията, известна още като светата непристъпна обител на Куки.

Докато Гарет чакаше съгласието ми да изляза „на кафе“ с него, го зърнах с крайчеца на окото си. Размазания Супермен. Движеше се така бързо, че докато обърна глава, вече го нямаше. Беше се преместил от другата ми страна, отърка се в ръката ми, погали устните ми и потъна в мен. Топлина изпълни тялото ми.

Цялата се разтреперих, завъртях глава и въздъхнах уплашено. Гарет пристъпи към мен и хвана здраво ръцете ми, за да не падна. Едва тогава видях озадаченото му изражение. Придърпа ме към себе си. После усещането ме напусна и Гарет отлетя назад, сякаш отблъснат от мощна сила.

Залитна, но се задържа на крака и ме погледна. Двамата стояхме, неспособни да помръднем, с широко отворени очи. Приседнах на бюрото, защото коленете ми щяха да се подкосят.

— Това някой от тях ли беше? — попита, като разсеяно търкаше гърдите си, където очевидно го бяха блъснали. Заоглежда се трескаво, преди да се обърне към мен със загрижено изражение на лицето.

— Не — отвърнах, като опитвах да успокоя дишането си. — Това беше нещо напълно различно.

Нямах представа какво. Можех да предположа, но не ми харесваше посоката на предположенията ми. Възможно ли е да е бил Големият Злодей? Ако е така, защо тук? Защо сега? Животът ми не беше в непосредствена опасност.

Не ми беше лесно да прикрия страха си, тъй като рядко изпитвах такова чувство. Без съмнение Гарет го усети. Мисълта, че ме вижда уплашена, ме подразни и то много.

После ми хрумна друго възможно обяснение. При всички случаи, когато бях виждала Злодея, той никога не ми се беше спускал така. Дори не ме беше докосвал. И със сигурност не се беше потапял в по-интимните ми места. Може би изобщо не беше Злодеят.

Озърнах се, като вероятно изглеждах мъничко отчаяна. Дали беше Рейес? Възможно ли беше да е той? Възможно ли беше да… ревнува? От Суопс? Ама той сериозно ли?

Втурнах се към вратата и попитах всички отвън:

— Видяхте ли някого? Насам ли тръгна?

Елизабет, която седеше на зеленото канапе в рецепцията, подскочи и възкликна:

— Изгуби ли го? Как успя да го изгубиш?

— Не Гарет — отговорих малко прекалено припряно. — Една тъмна и неясна фигура.

Куки започваше бавно да осъзнава, че си имаме компания. Отдръпна се от мястото си, сякаш кобра се беше настанила на бюрото й.

— Чарли, мила, клиенти ли имаме?

— О, да, забравих да го спомена. Това е Куки. Куки, при нас са тримата адвокати, които са покойници от снощи. Разказах ти за тях. С чичо Боб работим по случая. И така, някой видя ли го?

Адвокатите се спогледаха въпросително и вдигнаха рамене. От устните ми се откъсна тъжна въздишка и се облегнах тежко на касата на вратата.

Човек би помислил, че като съм жътвар на души, имам връзки и бих намерила начин да разгадая самоличността на неясната фигура. Но тъй като единствената обратна връзка, която съм осъществявала, е била със Злодея, това се оказа трудно.

Тогава забелязах странна сянка в ъгъла, трептяща и движеща се на сутрешната светлина. Това беше той. Нямаше как иначе. Изправих се и се приближих, като се стараех да не го стресна и прогоня.

— Може ли да те видя? — попитах с треперещ глас.

Всички насочиха поглед към ъгъла, но само адвокатите можеха да го видят. И тримата направиха крачка назад в такъв синхрон, че движенията им изглеждаха като режисирани. Аз пристъпих напред умолително.

— Моля те, позволи ми да те видя.

Сянката се раздвижи, разпадна се, изчезна и пак се появи пред мен в един и същи миг. Беше мой ред да се отдръпна. Запрепъвах се назад, когато се издигна струя дим и изведнъж от нея се появи ръка, която се опря на стената до мен. Дълга ръка, принадлежаща на висок човек.