Първият гроб отдясно

„Обстоятелствата около смъртта му са толкова прозрачни, колкото съм аз, продължи Айхман.

Фароу, който, по ирония на съдбата, е използвал чужд осигурителен номер, за да посещава вечерно училище, с цел да се дипломира като юрист, седеше безучастно и само леко приведе глава при четенето на присъдата.“

Посърнах, като си представих Рейес в съдебната зала в очакване да бъде осъден, да бъде признат за виновен или невинен. Чудех се какво ли е почувствал, как е понесъл решението им.

— Загадката около Рейес Фароу става все по-голяма с всяка минута — казах. Годеницата на Уокър явно беше, поради липсата на по-подходящ израз, пълен боклук. Малтретираните деца рядко атакуват насилниците си, а и никоя жена няма да е тайно влюбена в човек, който застрашава живота й.

— Но, Чарли, убийство.

— Знаеш ли колко хора са в затвора за престъпления, които не са извършили?

— Мислиш, че Рейес е невинен ли?

В мечтите ми.

— Трябва да го посетя в затвора, за да знам със сигурност.

Тя събра вежди.

— Това част от дарбата ти ли е?

Въпреки че не го мислех точно така, отвърнах:

— Да, мисля, че да. Забравям, че не всеки вижда това, което виждам аз.

— Като стана дума, спомена, че си го видяла тази вечер.

За Рейес ли говореше?

— Добре — изправих се и това ме накара да трепна от болка, така че се отпуснах обратно на стола. По-добре да сваля картите, да си извадя кирливите ризи, така да се каже. — Нали знаеш, че ти спестявам някои неща, защото не искам да опреш до терапия?

Куки се засмя.

— Да, но знаеш, че можеш да ми кажеш всичко.

— Добре, защото си на път да преминеш кратък курс за същността на жътварите. Объркана съм.

— Това не е ли обичайно за теб? — попита тя със закачлив блясък в очите.

— Много смешно. Не говоря за обичайното си състояние. Това е различно.

— Различно от абсолютния хаос?

Навъсих се в престорен гняв, тя се намести на стола си и каза:

— Добре, имаш пълното ми внимание.

Още обмислях идеята за абсолютния хаос. Куки беше права.

Водех живота си, сякаш карам кола с висока скорост, без да се съобразявам с околния трафик или с посоката, в която се движа.

— Аз се препъвам през живота, нали?

— Така е, но всичко е наред — каза тя и повдигна рамо.

— Мислиш ли?

— Разбира се. Всички се препъваме по един или друг начин.

— Да, но цялата тази работа с жътварството трябваше да включва инструкции. Или някаква диаграма. Схема би ми била от полза.

— Права си — съгласи се Куки. Последва кимане „напълно те подкрепям“. — С цветни стрелки.

— И прости, лесноразбираеми въпроси, изискващи отговор „да/не“. От сорта „Посети ли те днес въплъщението на Смъртта? Ако не, прескочи на стъпка десет. Ако да, спирай сега, защото лошо ти се пише. Най-добре приключи за днес. Поеми дълбоко дъх, защото ще боли. Може да се обадиш на приятелка с цел да ти каже сбогом завинаги…“.

Осъзнах, че Куки беше спряла да кима разбиращо. Погледнах към внезапно пребледнялото й лице. Беше някак красиво. Сините й очи се открояваха още повече.

— Куки?

Точно когато се канех да я проверя за пулс, тя прошепна:

— Въплъщението на смъртта?

— А, това ли? — махнах пренебрежително с ръка. — Не е такъв. Само така изглежда. Като се замисля, наистина изглежда като самата смърт. — Погледнах нагоре в размисъл и реших да пренебрегна за момента паяжините около крушката. — Прилича на жътвар на души. Само дето аз съм такава и той изобщо не изглежда като мен. Но ако нямах представа какви са те, не че съм виждала друг, освен мен, бих казала, че той е точно това. — Хвърлих поглед към нея. — Да, въплъщение на смъртта е горе-долу точно определение.

— Въплъщение на смъртта? Съществува ли изобщо такова нещо?

Може би бях избрала погрешен подход.

— Той не е смъртта в действителност. Интересен е, но по ужасяващ начин. — Тя пребледня още повече. — Когато в крайна сметка опреш до терапия, аз ли ще трябва да плащам?

— Не — отговори и изправи рамене, като се престори, че всичко е под контрол. — Добре съм. Изненада ме. Това е всичко — махна с ръка тя. — Продължавай. Мога да го понеса.

— Заклеваш ли се? — попитах, изпълнена с подозрения заради посинелите й устни.

— Да пукна, ако лъжа. Напълно готова съм.

Когато се вкопчи в стола, сякаш готова за въздушна атака, съмненията ми отново се засилиха. Какви ги вършех? Освен че всявах у нея доживотен ужас?

— Не мога да го направя — отговорих, като преосмислих идеята си да й разкажа всичко, включително за Злодея, само за да поискам мнението й по въпроса. Не можех да причиня това на Куки. — Съжалявам, не биваше да ти споменавам нищо.

Тя отлепи ръце от стола и ме загледа с блясък на решимост в очите.

— Чарли, можеш да ми кажеш всичко. Обещавам повече да не се шокирам.

Изгледах я подозрително и тя поясни:

— Обещавам да се опитам да не се шокирам.