Първият гроб отдясно

Методите ми на частен детектив никога нямаше да са предмет на легенди. Въобще не биха намерили място в учебниците по криминология или в университетските лекционни зали. Но имах чувството, че с малко съсредоточеност бих могла да осъществя силно присъствие в чатрумовете.

Ако не можех да бъда добър пример, нека бъдех тогава ужасяващо предупреждение.

Опитите на Куки да се добере до списъците с училите някога в гимназията на Рейес се бяха провалили. Рядкост за нея, но се случваше. Имало някакви си закони за поверителност. Предвид това се запътих към полицейския участък, водена от едничка цел. Ядна и начумерена, игнорирах подозрителните погледи, насочени към мен и се отправих към стаята за разпити.

И точно тогава чух онова „Псст“.

Забавих крачка и се озърнах. Нищо, освен бюра и униформи. Тогава погледнах към тоалетните. Възрастна латиноамериканка в светла рокля на цветя ми направи жест с крив пръст да ида при нея. Черна дантелена мантиля покриваше главата и раменете й и бих се обзаложила на последния си цент, че е голяма майсторка на мексиканските палачинки. По-точно, била е приживе.

Нямах време да раздавам съвети на покойници, но не можех да й откажа. Никога не можех да им откажа. Огледах участъка и с безгрижен вид се вмъкнах в дамската тоалетна, без да съм съвсем сигурна защо го правех. Да се отзовеш на повика на природата не беше незаконно. Пет минути по-късно излязох със същия маниер. Само че този път бях въоръжена до зъби — метафорично — и готова да сключа сделка.

Забелязах чичо Боб, застанал на вратата към кабината за наблюдение. Разговаряше напрегнато със сержант Дуайт, когато приближих.

— Искам да водя преговори за сделка — прекъснах ги.

Дуайт ме стрелна ядосано.

Чибо вдигна вежди заинтересуван.

— Що за сделка?

— Хулио Онтиверос не е застрелял нашите адвокати.

Вината направо блика от човек. Можех да я усетя от километър. А Хулио Онтиверос не беше виновен. Във всеки случай не за убийство. А онова, което бе прозвучало като изстрел от апартамента му, беше просто мотоциклетът му, задавил при паленето. Явно нощем го прибираше вкъщи, за да не му го откраднат. Умно хлапе.

— Чудесно — рече сержант Дуайт с отегчена гримаса. — Добре, че си ти, да ни казваш тези неща.

Но чичо Боб ме изгледа изпитателно и рече:

— Сигурна ли си?

— Ти сериозно ли? — невярващо възкликна сержантът.

Чичо Боб, в рядък за него момент на враждебност, хвърли остър поглед на Дуайт, от който би повехнала и издръжлива зимна роза. Дуайт затвори зяпналата си уста, даде ни гръб и се загледа през двустранното огледало.

— Моментът е много важен, Чарли. Трябва да си напълно сигурна. Отгоре много ни притискат за този.

— Моментът винаги е важен. Я се сети за последния път, когато съм грешила.

Чибо се замисли, после поклати глава.

— Не си спомням последния път, когато си грешила.

— Именно.

— Аха… ясно. А тази твоя сделка?

На Чибо това страшно щеше да му хареса.

— Ако мога да го накарам да признае своето участие във всичко това днес, още сега, и да даде показания за истинския стрелец, ще направиш две неща за мен.

— Сигурно са важни за теб — каза той.

— Искам да издействаш забранителна заповед за спиране на животоподдържащите системи на затворник в кома.

Той рязко вдигна вежди.

— На какво основание?

— Това е част от първото ми желание — свих рамене небрежно. — Ще трябва да измислиш нещо. Каквото и да е, чичо Боб.

— Ще направя каквото мога, но…

— Без „но“ — прекъснах го и размахах пръст. — Просто ми обещай, че ще се постараеш.

— Имаш думата ми. А второто?

— Искам да дойдеш с мен в гимназията. И си носи значката.

След като за секунда остана безмълвен и с разширени от смайване очи, той каза:

— Да приема ли, че ще ми го обясниш по-късно?

— Заклевам се — рекох и поставих същия онзи пръст върху сърцето си. — Засега нека измъкнем от този тип каквото знае.

Сержант Дуайт, дочул разговора ни, изсумтя при моята самонадеяност, както я тълкуваше той.

Изпуснах ядосана въздишка.

— Няма да отнеме много време — казах на чичо Боб.

Неспособен да стои отстрани в бездействие, сержант Дуайт се обърна към нас.

— Нали не възнамеряваш да рискуваш това разследване, като й позволиш да влезе там? — Но Чибо стоеше замислен и много ефикасно игнорира разгневения мъж, тъй че Дуайт скръцна със зъби и застана точно пред лицето му. — Дейвидсън — викна той в очакване на отговор.

Нямах време за това. Докато чичо Боб се разправяше с Дуайт вкисльото, влязох в кабината за наблюдение и се заех да разгледам господин Онтиверос през двустранното огледало. Другият полицай в помещението се обърна изненадан към мен. Естествено, не му обърнах внимание. Хулио седеше в тясно пространство срещу кабината за наблюдение, като се въртеше на стола си и се пулеше в огледалото. Прическата му бе типична за член на банда — обръснат от двете страни, с малко по-дълга коса на темето — и демонстрираше нахакано поведение, сякаш бе последната модна тенденция. Ала от всяка пора на тялото му струеше страх.