Работилницата на дявола

— Приони. Знаеш ли какво е това? Не са вируси, нито химични съединения. Прионите са идеалното биологично оръжие, защото не са живи микроорганизми. Не можеш да ги убиеш с огън или студ. Те не умират като ебола или СПИН и се приспособяват към химията на организма, затова имунната ти система дори не знае, че са там, и не се бори с тях. Макс ми обясни, че прионите са най-смъртоносните и ужасяващи убийци на света. Преди две седмици ми каза по телефона, че според него доктор Декстър Демил разработвал първото биологично оръжие с приони.

— Доктор Демил е голям учен, носител на Нобелова награда. Той не би направил такова нещо. Нито във Форт Детрик, нито в никоя база в Съединените щати няма програма за разработване на биологични оръжия. Всички бяха затворени с указ на президента. Във Форт Детрик извършват само такива изследвания, че ако някой терорист използва биологично оръжие срещу нас, да можем бързо да направим антитела срещу него. Нямаме стратегически програми за биологични оръжия според договора за неразпространение от 1972 година.

— Наистина ли вярваш в това, Уендъл? Този договор е подписан от стотина страни и знам, че най-малко десет от тях продължават активно да разработват биологични оръжия. Русия, Ирак, Иран, Израел, Великобритания, Египет и един Господ знае още кои. След като толкова много враждебно настроени към Съединените щати страни се занимават с тези незаконни изследвания, мислиш ли, че ЦРУ и Пентагонът не знаят за това? И бъди сигурен, че са намерили начин програмите за биологични оръжия да продължат да се осъществяват.

Уендъл Кини замълча, после реши да смени темата. — Какво каза на онези хора от Форт Детрик?

— Казах им, че Макс сигурно е разбрал нещо, превърнал се е в проблем и те са го премахнали.

— Майчице! — изстена той.

— Защо да не нарека нещата с истинските им имена?

— Защото откакто напусна града, отложиха изпитите ти за неопределено време. Факултетът по микробиология ще ревизира дисертацията ти.

— Някой се е обадил. Уендъл, колко пари дава тихомълком за биологични изследвания Пентагонът на университетите в страната?

— Свят ще ти се завие.

— Университетът на Южна Калифорния има ли някакво тайно споразумение с онези лайнари от Форт Детрик?

— Не, доколкото ми е известно. В края на краищата, Макс ръководеше програмата. Той обичаше хората. Мисля, че никога не би се съгласил да използва средства от правителството, за да разработва незаконни оръжия, които може да бъдат употребени срещу човечеството.

— Точно така! — разпалено каза Стейси и си помисли: „И въпреки това отиде във Форт Детрик, за да изучава прионите с Декстър Демил, който в миналото беше критикуван за съмнителни научни изследвания с военно предназначение.“

И двамата си го помислиха, но никой не го произнесе на глас.

— А тайните помещения, открити във Форт Детрик през осемдесетте години? — попита Стейси. — Намерили са ги много след забраната за разработване на биологични оръжия. Там е било пълно със зарин и различни видове антракс.

— Извършвали са изследвания и са разработвали антитела.

— Там е имало достатъчно количества, за да бъде унищожено два-три пъти населението на земята. Имаше разследване в Конгреса. Програмата беше спряна. Кого будалкат? Те продължават да произвеждат и да складират такива вещества. А изследванията на ЦРУ върху комари, когато пуснаха над Карвър Вилидж женски екземпляри, заразени с тропическа и жълта треска, и умряха тринайсет души? А разпространяващите се по въздуха бактерии, пускани над Сан Франциско и в метрото в Ню Йорк от средата на седемдесетте до края на осемдесетте години? Правителството призна за това. Умряха невинни американски граждани. Тия кучи синове във Форт Детрик май наистина се занимават с аеробиология.

— Виж какво, Стейси, не казвам, че програмата ни няма ужасни етични пропуски, нито че не съществуват злонамерени учени или военни, или хора на ЦРУ, които са решили на всяка цена да продължат да се занимават с тези неща. Но нашето правителство не разработва умишлено такива стратегически оръжия.

— Добре, добре. Само…

— Какво?

— Бих искала да знам върху какво е работил Макс и какво е имало в компютъра му. Знаеш какъв беше той. Записваше всичко и имаше резервни дискове. Ако са го убили, защото е знаел нещо, тогава някъде съществува копие, повярвай. Онова, което са изтрили от твърдия диск, не е единственият запис на изследванията му.

— Боя се, че никога няма да разберем.

Стигнаха до апартамента на Макс и Стейси и Джоан извади чантата си от багажника на форда на Уендъл и я сложи във фолксвагена си. Тя беше много сдържана и мълча през целия път от летището. Преди да се качи в колата си, Джоан хвана ръката на Стейси и каза:

— Страх ме е, миличка. Мисля, че не бива да се забъркваш в тези неща.

— Знам — каза Стейси, целуна я и гледа, докато фолксвагенът се скри от погледа й.