Работилницата на дявола

Уендъл си тръгна и тя се качи по стълбите, отключи, пусна чантата си на пода и огледа тристайния апартамент, който доскоро беше бил щастливо гнездо на влюбени. Едва сега забеляза колко е малък, колко протрит е диванът и колко много петна има на килима. После влезе в кабинета си, погледна компютъра и го включи, за да провери електронната си поща.

И тогава го видя!

„Скъпа Стейси — започваше съобщението, — не всичко е наред във Форт Детрик, затова искам да прочетеш този прикрепен файл и после да го скриеш на сигурно място.“

След като бяха разговаряли преди да го убият, Макс й бе написал писмо, към което бе прикрепил файлове с научните си изследвания. Съобщението по електронната поща съдържаше всичко, което той подозираше, че става в една тайна лаборатория във Форт Детрик, наречена „Дяволската работилница“. В записките си Макс описваше доктор Декстър Демил, приона „Бледия кон“2 и ужасните експерименти с хора, които предстояха в стария затвор във Ванишинг Лейк3, Тексас.

Втора част Ванишинг Лейк

6. Опитни свинчета

Бяха ги сложили в отделни килии във военния затвор във Ванишинг Лейк. Сградата приличаше на крепост и беше потискаща и оскъдно осветена. Беше построена през петдесетте години и отдавна бе изживяла предназначението си на наказателна институция. Затворът се намираше на източния бряг на живописно вулканично езеро, високо в Черните хълмове на източен Тексас. Килиите бяха изградени от сиви бетонни блокове и представляваха старомодни тесни помещения без прозорци, наредени една над друга. Двамата мъже бяха там от няколко дни и макар да ги деляха само дванайсет метра, Трой Лий Уилямс и Силвестър Суифт не се бяха виждали.

— Ей, чуваш ли ме? — отчаяно извика Трой Лий. — Искам да знам какво правят с тая шибана стена! Всичкото това чукане и тряскане ме побърква.

Силвестър Суифт не каза нищо.

Трой Лий Уилямс беше червенокос и мършав. Твърде бялата му кожа беше покрита с татуировки. На гърба му с петсантиметрови букви пишеше ГАДНО КОПЕЛЕ. Останалата част на тялото му приличаше на задната стена на долнопробна кръчма. Трой Лий бе напуснал училище в единайсети клас и бе предпочел армията пред затвора, но пак свърши зад решетките, след като изнасили и после уби една сервитьорка, докато беше в отпуск в Роузмънт, Калифорния. Съди го военен съд и той се размина на косъм от смъртното наказание. Трой Лий нямаше приятели, защото беше диагностициран шизофреник. И когато чуваше гласове, плашеше до смърт всички.

— Ей, скапаняк! — отново извика Трой Лий. — На теб говоря!

— Млъкни, да ти го начукам — разнесе се плътният, басов глас на Силвестър Суифт.

Той излежаваше доживотна присъда в Левънуърт, защото с откраднат кухненски нож бе нападнал двама войници в стола във Форт Денис. Нападението беше заради кражбата на няколко шоколадови десертчета от шкафчето на Силвестър. Двамата войници умряха преди да успеят да ги закарат до лазарета.

Уилямс и Суифт бяха единствените двама затворници в стария затвор във Ванишинг Лейк. Старомодната наказателна институция беше затворена преди година, а после бе дадена от държавата на университета „Сам Хюстън“, който я преотстъпи под наем на Форт Детрик.

И преди три дни Трой Лий Уилямс и Силвестър Суифт тайно бяха преместени тук.

— Никой не ми казва нищо. Мамка му! Оня рошавият ме пита дали не съм бил проклет евреин. Аз! Пита ме дали не съм бил някаква етническа грешка. Разгони ми фамилията… Ей, отговори ми! Чу ли? На тебе говоря!

Силвестър Суифт се опита да не му обръща внимание. И той се питаше защо са ги докарали тук. И той се притесняваше от звука на електрическите бормашини и триони, който се разнасяше зад стоманената врата. Един от военните полицаи му бе казал, че там е старата газова камера.

Според Силвестър последните десет дни наистина бяха странни — от пълния двудневен медицински преглед, който му направиха в Левънуърт, до полета с военния „C-141 Старлифтър“ без опознавателни знаци. Сложиха му белезници и го настаниха между двама въоръжени пазачи също без знаци за ранга и частта.

Седяха в задната част на огромния товарен самолет, сред кашони с медицински запаси, и летяха, без да спират, чак до една военна писта на юг от Уейко, Тексас. Там се качиха на малък хидроплан „Карибу“ и полетяха над планините. Минаваха през каньоните, за да не ги засече радарът, и накрая се приземиха край едно вулканично езеро. Силвестър слезе и красотата на планината го изуми. Борови гори ограждаха чистото синьо езеро, което беше около осем километра в диаметър. Очарованието се помрачаваше само от огромния сив бетонен затвор, извисяващ се застрашително досами водата, досущ трансилвански замък.