Работилницата на дявола

След като го приеха в затвора във Ванишинг Лейк, Силвестър отново бе прегледан изцяло. Взеха му кръв и проби от кожата. И точно тогава той се запозна със странния мършав лекар с рошава коса, който прегледа черното му като абанос тяло, търсейки физически дефекти. Прегледът вбеси Силвестър. Мършавият не беше във военна униформа, а с лабораторна престилка върху цивилните дрехи. Имаше проницателни зелени очи и беше на четирийсет и няколко години.

Мъжът не се представи, но зададе на Силвестър същите въпроси, каквито многократно му бяха задавали в Левънуърт. Има ли семейство и приятели? Какви са имената им? Познава ли родословието си?

— Нямам никого — нетърпеливо изръмжа той и изля расовата си омраза в порой от цветисти улични псувни.

Доктор Декстър Демил погледна папката в ръцете си — тя съдържаше пълната медицинска история на Силвестър Суифт.

— В досието ти пише, че излежаваш тригодишна присъда в Левънуърт без право на свиждания. Наистина ли нямаш приятели, Силвестър?

— Не — изръмжа Суифт. — Не ми трябват шибани приятели. Сам я карам.

След прегледа заведоха Силвестър в килията. Докато вървеше по коридора, той за пръв път чу гласа на Трой Лий Уилямс. И оттогава бе принуден да търпи бръщолевенето му и шума от непрекъснатия ремонт на газовата камера.

Бормашината спря да бръмчи и зад стоманената врата се разнесоха удари на чук.

— Какво мислиш, че строят онези скапаняци? — попита Трой Уилямс.

Доктор Демил знаеше, че е пред прага на исторически пробив във военната стратегия. Но въпреки чувството за предстояща победа, кошмарите му се засилиха. Това бяха видения за работата му с Карл Гайдушек в Нова Гвинея в началото на седемдесетте години. Сънищата винаги бяха черно-бели. Декстър и Карл брутално убиваха аборигенските жени, вместо героично да ги спасяват. После Демил отсичаше главите им, които се разцепваха като ананаси. Течната мозъчна тъкан се изсипваше на земята и той гледаше как мозъците им се изплискват в прахоляка. В продължение на месец Демил всяка нощ се събуждаше ужасен. Тялото му беше обляно в пот. Той беше убеден, че сънищата са злокобни предупреждения, изпратени от подсъзнанието му.

Но когато се замислеше за двамата мъже, които наскоро бяха докарани в затвора, съзнанието му претърпяваше драстични промени. Угризенията за съдбата им мигновено се изместваха от завладяващо вълнение от предстоящото откритие.

Той взе проби ДНК и изготви карти на генома на Трой Лий и на Силвестър. Протеиновите маркери бяха изключително точни и генетичните особености и дефекти в ДНК на двамата мъже се виждаха веднага.

Декстър знаеше, че адмирал Зол го смята за риск за сигурността. Безсънието и депресиите на Демил се влошаваха. Предната година бе направил два опита за самоубийство. Освен това изпадаше в необясними и неконтролируеми изблици на гняв и трошеше каквото му попадне в лабораторията. Поставиха му охрана — военни полицаи с изгладени униформи и средно ниво на интелигентност, които непрекъснато го наблюдаваха. Демил подозираше, че щом приключи с експериментите си върху хора, адмирал Зол няма да гръмне шампанско в негова чест, и надеждите му постепенно рухваха.

Беше време да провери кутиите с ларви на комари и той излезе от главната лаборатория и тръгна по коридора към съседната стая, където ги отглеждаше. Сложи си защитно облекло, ръкавици и маска с високоефективен филтър за пречистване на въздуха и отвори вратата, на която с големи червени букви пишеше:

ОПАСНОСТ

ЗОНА НА БИОЛОГИЧНА ЗАРАЗА ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП

Погледна двете стъклени кутии, поставени в средата на стаята. Отдалеч те изглеждаха така, сякаш бяха пълни с виещ се пушек, но отблизо се виждаше, че вътре има стотици наскоро излюпени комари. Някои още бяха на дъното, където имаше кръвна плазма, и пируваха с новосъздадения от Демил прион „Бледия кон“ — смъртоносния протеин, който бе инжектирал в кръвната плазма.

Декстър погледна малките, наскоро излюпени женски комари, които стояха на дългите си тънки крачета и смучеха приона с хоботчетата си.

На дъното бяха останали само няколко комара. Повечето се бяха натъпкали със смъртоносния коктейл, летяха насам-натам и отчаяно търсеха топло тяло, което да атакуват. Декстър вдигна телефонната слушалка и набра номера на газовата камера. Отговори доктор Чарлс Лак. Демил пое дълбоко въздух и каза:

— Мисля, че съм готов.

Трой Лий крещеше мръсотии, докато го влачеха към старата газова камера, която се намираше в кулата на централния блок на затвора.

Вратата на камерата се отвори. Разкъсаха ризата му и го блъснаха в тясното помещение. Той се удари в отсрещната стена и се строполи на пода.

— Какво правите? Добре де, стига… Съжалявам. Моля ви… Съжалявам.

Двама военни полицаи хванаха Силвестър, съблякоха ризата му и го заведоха в камерата, после затвориха и залостиха вратата.

Въздушната клапа започна да съска.

Трой Лий отново се разкрещя, но никой не го чу, защото газовата камера беше направена от две тежки стъклени кутии, сложени една в друга.