Работилницата на дявола

Доктор Чарлс Лак нагласи стативите с камерите, поставени така, че да могат да заснемат процедурата. Той беше млад, ново попълнение в персонала на Форт Детрик, наскоро завербуван от Технологическия университет в Масачузетс. Чарлс Лак и Декстър Демил имаха разногласия по някои от основните аспекти на програмата „Бледия кон“. Единият от спорните въпроси беше дали да използват комари като разпространители на заразата. Доктор Лак предпочиташе по-примитивните методи на приемане на коктейла, а именно чрез заразяване на питейната вода или хранителни продукти. Демил не можеше да убеди наперения млад доктор, че комарите предлагат много по-хубава система за пренасяне на инфекцията. Ако разберяха, че във водата или в храната има приони, враговете щяха да престанат да ги консумират. А за да се предпазят от комарите, те трябваше да облекат всички войници в защитно облекло, което беше невъзможно в условията на текуща атака. Освен това комарите се разпространяваха в определени територии и не мигрираха на нови места. И най-важното, тези насекоми имаха кратък живот и умираха след около три дни, изчиствайки района от опасната зараза. Въпреки логиката в доводите на Демил, доктор Лак продължаваше да се противопоставя, като казваше, че комарите се пренасят трудно и че силните ветрове може да ги издухат към други територии.

Доктор Лак настрои видеоапаратурата, после зад всяка камера застана по един военен полицай. Доктор Демил включи видеотелефона и попита:

— Ясна ли е картината, адмирале?

— Да. Започвайте — чу се дрезгавият глас на Джеймс Зол.

Трой Лий се бе изправил и им крещеше през звукоустойчивото стъкло. Твърде бялата му кожа се бе зачервила от напрежение.

Декстър Демил се приближи до двете стъклени кутии, прикрепени със скоби в едната страна на газовата камера, и махна брезентовите покривки. После отвори въздушните клапани на кутиите и пусна новоизлюпените женски комари в тясната еднопосочна тръба, водеща към газовата камера. След няколко минути повечето смъртоносни насекоми влязоха вътре и се нахвърлиха върху Силвестър и Трой Лий. Двамата започнаха да подскачат, опитвайки да се отърват от тях. Удряха ги с ръце и ги размазваха по стените на стъклената камера, разпръсквайки навсякъде капки кръв.

Декстър изчака, докато се увери, че Силвестър и Трой Лий са нахапани многократно, после впръска в камерата инсектицид.

Комарите умряха и стъкленият под се покри с черните им трупове. После един от военните полицаи пусна душовете и водата изми стените и пода. Мъртвите комари изчезнаха в контейнера, монтиран под газовата камера.

Доктор Демил вдигна вътрешния телефон, набра три цифри и тихо каза:

— Готово.

Вратата на долния етаж се отвори и по металните стълби се качиха четирима военни полицаи в пълно защитно облекло. Войниците оставиха камерите и всички напуснаха кулата. Военните полицаи, които приличаха на пришълци от космоса със защитното си облекло, влязоха в газовата камера и измъкнаха навън обърканите затворници.

Декстър Демил се върна в квартирата си. Трябваше да изчака три-четири часа.

Ефектът започна да се проявява в един и петдесет и шест след полунощ.

Неочаквано и без предупреждение, Трой Лий Уилямс скочи от нара и се нахвърли върху минаващия пазач, като удари главата си в стоманената решетка на килията. Пазачът бе минал твърде близо до килията и Трой Лий успя да го сграбчи за ръката, впи зъби в плътта му и зверски изръмжа.

— Разкарай се, да ти го начукам! — изкрещя пазачът, измъкна пистолета си и стреля напосоки в килията. Улучи Трой Лий в крака. После издърпа окървавената си ръка и ужасено се вторачи в раната. Трой Лий стоеше в средата на килията. Започна да крещи. От устата му потекоха лиги и пяна като на болно от бяс животно.

Доктор Демил хукна нагоре по стълбите. Срещу килиите на Силвестър и Трой Лий бяха монтирани камери и той бе видял атаката. Суифт беше непроменен, но изглеждаше разтревожен.

— Трой Лий, чуваш ли ме? — попита Декстър. — Кажи ми какво усещаш? Гневът, който изпитваш… контролируем ли е?

Декстър извади малък касетофон и го пъхна между решетките.

Но съзнанието на Трий Лий беше съсредоточено върху друго. Той бе изпаднал в самоубийствена ярост. Трой Лий се хвърли към Демил и отново се блъсна в металните решетки. Кръвта от дълбоките рани на челото му оплиска коридора. Микробиологът беше подготвен за нападението и отскочи назад.

— Заведете пазача в лазарета — заповяда той.

Трой Лий буйства в килията си още двайсет минути.

Това беше по-лошо от всичко, което Декстър бе виждал сред аборигените в Нова Гвинея през 1973 година. Те също изпадаха в ярост в началните фази на унищожаващата мозъка болест, която наричаха „куру“, но състоянието им не можеше да се сравни с това на Трой Лий. Декстър Демил и Карл Гайдушек се бяха опитали да ги спасят, но един по един аборигените първо полудяваха и сетне умираха. Цяла година микробиологът прави аутопсии в колиби от слама и накрая успя да изолира и идентифицира вероятната причина за смъртта им — деформирания протеин, който нанасяше поражения на частта на мозъка, контролираща настроенията.