Работилницата на дявола

На петстотин метра на север, в кабината на втория „Блекхоук“, капитан Дон Ейбрамс извършваше същата операция. Той беше опитен боен пилот, участвал в безброй акции по време на войната в Персийския залив. Ейбрамс беше сговорчив и това поддържаше спокойствието на екипажа му, но цял следобед се чувстваше много странно. От време на време го обземаше гняв за неща, които обикновено би отминал със смях. На два-три пъти му се зави свят, но тези усещания преминаха бързо. Постепенно капитан Ейбрамс осъзна, че се съмнява в целта на акцията — нещо, което никога не му се беше случвало. Той беше стриктен и изпълнителен, но цял следобед гневно се питаше: „Какво правя тук, по дяволите?“

Ейбрамс погледна хеликоптера на Зинго, който вече се намираше на около хиляда метра и летеше ниско. От вратата се изсипа поток от куршуми, последван от мощна експлозия. След няколко секунди ударните вълни надиплиха водата, рикошираха в хеликоптера на Ейбрамс и го разклатиха. Това предизвика у него пристъп на необоснован, злобен гняв.

— Готов съм за стрелба — каза по микрофона единият стрелец.

— Аз издавам заповедите тук, по дяволите! — сопна се капитан Ейбрамс.

— Трябва да запалим блатата, Локатор — рече другият стрелец, употребявайки прякора, който екипажът му бе измислил заради големите уши.

— Затваряй си устата, да ти го начукам, и се обръщай към мен по ранг, ефрейтор — извика Дон Ейбрамс. Ядоса се толкова много, че ръцете му се разтрепериха. После за миг загуби равновесие и едва съумя да овладее хеликоптера.

— Както кажеш, капитане.

Странното усещане на Дон Ейбрамс се засилваше. Имаше чувството, че сякаш не е той, а някой друг. Защо беше толкова ядосан? Какъв беше този световъртеж? Сетне чу гласа на Ник Зинго.

— Хайде, Локатор. Половината ти време изтече. Пали!

Неочаквано Дон Ейбрамс зави наляво и се насочи право към другия хеликоптер. За миг се запита защо прави това, но тази мисъл бързо се разсея в гнева, който помрачи съзнанието му.

— Какво прави Ейбрамс, по дяволите? — зачуди се Зинго, когато видя, че хеликоптерът завива и се насочва към тях под ъгъл за атака.

После, преди Зинго да успее да се обади по радиопредавателя, видяха, че приближаващият се „Блекхоук“ стреля по тях, и след секунда няколко петдесетмилиметрови куршума пробиха обшивката на хеликоптера им и силно го разклатиха.

Пилотът рязко зави наляво, обърна носа на хеликоптера към стрелящия „Блекхоук“ на Дон Ейбрамс и изсипа дъжд от куршуми.

— Разкатай го това копеле! — изкрещя Зинго на пилота, когато капитан Ейбрамс прелетя над тях.

Онова, което се случи после, беше трудно за разбиране.

Изведнъж Дон Ейбрамс се отказа от атаката срещу хеликоптера на Зинго и се сниши над Ванишинг Лейк.

След няколко минути прелетя над върховете на дърветата покрай брега на езерото и се насочи към центъра на селото. Картечниците на носа започнаха да стрелят, като откъсваха парчета асфалт, взривяваха коли и убиваха шофьорите. Сетне, без колебание, четиринайсеттонният „Блекхоук“ се спусна над „Кофа и стръв“ и се заби в прозореца. Ресторантът се взриви и към небето се издигна огромно кълбо от бял огън. Ударната вълна от експлозията разтърси селото и строши стъклата на прозорците на околните къщи.

— Юнак едно до базата — каза Ник Зинго. — Юнак две току-що се разби. Локатор се побърка. Атакува ни, после обстреля града и се заби в ресторанта. Имаме огромен проблем.

— Прието, Юнак едно. Стой на повикване.

Хеликоптерът на Зинго закръжи над селото и екипажът изумен се вторачи в зрелището. Сградите пламваха една след друга. Хората бягаха по улиците. Дрехите и телата им горяха.

— Мамка му! — смаяно възкликна пилотът.

Адмирал Зол чу експлозията и се качи в кулата с газовата камера в централния блок на затвора. Погледна с бинокъла през прозореца и видя огромния пожар, разразил се над езерото. От време на време се взривяваше нещо. Зол изслуша описанието на ситуацията от Зинго и разбра, че няма избор.

Адмиралът бе заличил от лицето на земята цели виетконгски села с едно-единствено преместване на лоста на своя „Интрудър“. Това не му се нравеше, но още тогава трябваше да се примири с факта, че някои акции са по-трудни от други в морално отношение. Той включи предавателя. Гласът му беше изумително спокоен.

— Юнак едно, тук базата. Ситуацията излезе от контрол — бавно каза адмирал Зол. — Унищожете всичко.

Ник Зинго винаги се бе подчинявал на заповедите, но сега се поколеба. За миг радиовръзката бе прекъсната от атмосферни смущения, после отново се чу дрезгавият, стържещ глас на адмирал Зол, който, реагирайки на мълчанието на Зинго, натъжено каза:

Разбирам те. Но го направи, по дяволите!

12. Бягството

Напуснаха Ванишинг Лейк бързо — още когато войниците нахлуха там. Намериха някаква пътека в хълмовете и се изкатериха на една горска поляна на няколко километра от селото. Това им отне няколко часа. Здрачаваше се. През последните десет минути чуваха далечния звук на двата „Блекхоук“.