Рицарят на Седемте кралства

Всеки рицар можеше да посвещава в рицарство. Когато беше скуайър на сир Арлън, Дънк бе чувал истории за мъже, спечелили рицарското звание с добри дела, заплахи или торба сребро, но никога с девствеността на сестра си.

– Това е просто някаква измислица – чу се да казва той. – Не може да е истина.

– Чух го от Кирби Пим, който твърди, че е бил свидетел на посвещаването. – Сир Утор сви рамене. – Син на герой, син на курва или двете, няма значение. Когато се изправи срещу мен, момчето ще падне.

– Жребият може да определи друг противник.

Сир Утор повдигна вежда.

– Косгроув обича среброто не по‑малко от всеки друг. Гарантирам ви, първо ще ми се падне Стария вол, а после момчето. Готов ли сте да се обзаложим?

– Вече нямам какво да залагам.

Дънк не знаеше кое го разстройва повече – откритието, че Охлюва подкупва началника на игрите, за да си осигури желаните противници, или това, че е искал него за противник. Стана от стола.

– Казах онова, което дойдох да кажа. Конят и мечът ми са ваши, както и всичките ми доспехи.

Охлюва сплете пръсти.

– Може би има друг начин. Не сте абсолютно лишен от талант. Паднахте изключително живописно. – Зъбите на сир Утор лъснаха, когато се усмихна. – Ще ви заема жребеца и бронята… ако постъпите на служба при мен.

– На служба? – не разбра Дънк. – Каква служба? Имате си скуайър. Или ви е нужен гарнизон за някакъв замък?

– Можеше и да ми е нужен, ако имах замък. Честно казано, предпочитам добрите странноприемници. Поддръжката на замъците е твърде скъпа. Не, службата, която искам от вас, е да се изправите срещу мен на още няколко турнира. Двайсет ще са достатъчни. Можете да го направите, нали? Ще получавате една десета от печалбата ми и ви обещавам, че в бъдеще ще ви улучвам право в тези ваши широки гърди, а не в главата.

– Искате да пътувам с вас, за да ме сваляте от седлото?

Сир Утор се изкиска с удоволствие.

– Вие сте такъв грабващ тип, че никой няма да повярва, че някакъв си дъртак със смъкнати рамене и охлюв на щита е в състояние да ви повали. – Той потърка брадичка. – Между другото, ще ви трябва нов герб. Вярно, обесеният човек изглежда достатъчно мрачно, но… е, той е обесен , нали? Мъртъв и победен. Нужно е нещо по‑свирепо. Да речем, мечешка глава. Череп. Или още по‑добре три черепа. Или набито на кол бебе. Трябва също да си пуснете дълга коса и брада. Колкото по‑рошава и неподдържана, толкова по‑добре. Тези турнирчета са много повече, отколкото си мислите. Със залозите, които получавам, ще можем да спечелим достатъчно, за да си купим драконово яйце преди…

– … да стане известно, че съм в безнадеждно състояние ли? Изгубих доспехите си, а не честта. Ще получите Гръм и снаряжението ми, и нищо повече.

– Безполезно гордият свършва като просяк, сир. Може да ви се случи нещо много по‑лошо от това да яздите с мен. Аз поне мога да ви науча едно‑друго за конните двубои, от които в момента разбирате толкова, колкото свиня от кладенчова вода.

– Ще ме правите на глупак.

– Вече го направих. А дори глупаците трябва да ядат.

На Дънк му се прииска да изтрие с юмрук усмивката от лицето му.

– Сега разбирам защо имате охлюв на щита. Вие не сте истински рицар.

– Каза истинският тъпак. Наистина ли сте толкова сляп, че не виждате в каква опасност се намирате? – Сир Утор отмести чашата си. – Знаете ли защо ви ударих точно там, където ви ударих, сир? – Той стана и докосна леко Дънк в средата на гърдите. – Удар с накрайник ето тук би ви свалил на земята с абсолютно същия успех. Главата е по‑малка мишена, ударът е много по‑труден… но и много по‑вероятно да се окаже смъртоносен. Платиха ми, за да ви ударя там.

– Платили са ви? – Дънк се дръпна от него. – Какво искате да кажете?

– Шест дракона в аванс, плюс още четири, когато умрете. Мижава сума за живота на един рицар. Бъдете благодарен за това. Ако ми бяха предложили повече, можех да вкарам върха на копието си в окото ви.

На Дънк отново му се зави свят. „Защо му е на някой да плаща за смъртта ми? Не съм направил нищо лошо на никого в Бели стени.“ Никой не го мразеше повече от брата на Ег Ерион, а той бе в изгнание отвъд Тясното море.

– Кой ви плати?

– Един слуга донесе златото по изгрев‑слънце, малко след като началникът на игрите определи двойките. Лицето му беше скрито под качулка и не каза името на господаря си.

– Но защо? – Дънк нищо не разбираше.

– Не го попитах. – Сир Утор отново напълни чашата си. – Мисля, че имате повече врагове, отколкото си давате сметка, сир Дънкан. А и как би могло да е иначе? Има хора, които биха ви посочили като причина за всичките ни несгоди.

Сякаш ледена ръка докосна сърцето на Дънк.

– Какво имате предвид?

Охлюва сви рамене.