Рожденичката

— Ела да му кажем заедно — настоява, — за да мога да си легна в нашето легло, да поспим и утре да продължим напред, защото всичко ще е приключило и повече няма да ни се налага да се притесняваме за това. — Очите ѝ ме предизвикват. — Кажи му сега.

Отварям уста да заговоря. Да ѝ кажа, че ще го направя. Че веднага ще се кача и ще кажа истината на сина си. Че мисля, че я обичам, че съжалявам и че не съм искал да го нараня.

Но знам, че съм прав. След два месеца тя ще се върне в колежа за постоянно, ще се среща с образовани момчета, които имат целия си живот пред себе си. Не искам да разстройвам семейството си, когато още не знам накъде отиваме. Няма право да го иска от мен.

Джордан започва да се отдръпва, а синьото в очите ѝ е като лед.

— Невероятно е колко бързо се случват тези неща, нали? — казва, докато бавно ме напуска. — Вече не изпитвам абсолютно нищо към теб.

Глава 24 Джордан

— Не изглеждаш добре, захарче.

Вдигам поглед от хладилника, където зареждам бутилки бира от касата, и се усмихвам леко на Грейди.

— Не е нещо, което кутия шоколадови бисквити не може да оправи.

Или кофичка сладолед, или Пайк да влезе точно сега, да ме вземе в прегръдките си пред всички и да ми каже, че ме обича.

Господи, толкова съм изморена. И изтощена. Направо не можех да го гледам снощи, исках само да се махна по-бързо от него и от живота му.

Взех току-що поправения фолксваген и отидох при сестра ми, после дойдох на работа в десет, за да се подготвя за дневната смяна, и съм тук от дванайсет часа, доста повече, отколкото трябва според графика.

Гневът и решителността не са ме напуснали, но към тях се присъедини и тъгата. Той ми липсва.

Но повече от всичко се ненавиждам.

Обичам го и го искам, но…

Не мога да съм с него.

Той ме разсмива и когато сме заедно, се чувствам уютно. Като че ли Пайк е единственото нещо в живота ми, което разбирам.

Но вече не се разбирам сама. Този път някой трябва да се бори за мен за разнообразие.

Няма да се върна.

— Предния път си тръгна, без да ми оправиш сметката — казва Грейди и изважда пари от портфейла си. — Ето ти бакшиша.

Плъзга няколко двайсетачки по бара, аз затварям хладилника и се засмивам тихо, а клепачите ми натежават от умора.

— Изобщо не се сетих за това, Грейди — казвам му. — Не се притеснявай за сметката. Просто се радвам, че си тук.

Което е истина. Той ме спасява от насилените разговори с другите, докато работя. Не флиртува с мен, нито подхвърля груби коментари, освен това харесва музиката, която пускам на джубокса.

Оставям парите и прибирам празната му бутилка, отварям нова и я слагам пред него.

— Ей, може ли две бутилки „Бъд“? — пита някой, слагайки пари на бара.

Приближавам се, чувам телефонът да звъни и виждам, че Шел се протяга към него.

Отварям хладилника и изваждам двете бири.

— Джордан? — повтаря Шел по телефона.

Поглеждам към нея и оставям бирите пред мъжа на бара.

— Кой се обажда? — пита тя.

Държа очите си върху нея и дишам плитко, докато вземам парите на клиента и отбелязвам напитките му на касата.

— Пайк? — казва в слушалката.

Поглежда ме и аз поклащам глава. Късно е, не съм се прибирала от снощи и всъщност съм изненадана, че още не е дошъл да ме търси и да ми отправи обичайните си нахални искания.

— Аха, няма я — лъже Шел. — Смяната ѝ свърши. Опитай на мобилния ѝ телефон.

Тя затваря, вероятно защото не иска да го слуша повече, и очевидно не знае, че Пайк вече ми се обади няколко пъти на мобилния телефон днес. Но не остави съобщение, нито ми писа.

Шел се приближава към мен.

— Какво става?

— Нищо.

Накланя недоверчиво глава.

— Изглеждаш изтощена. — Внимателно прибира косата зад ухото ми, докато почиствам бара. — Яла ли си нещо днес?

— Добре съм — казвам ѝ. — Просто съм изморена.

— Да не би Коул да ти създава още проблеми?

Въздишам, усещам как стомахът ми потреперва. Искам да поговоря с някого, но ми писна да съм момичето, което има проблеми с момчетата. Писна ми Шел да се тревожи за мен, и не искам да знае. Вече си мисли, че Пайк е задник, и поради някаква причина това не ми харесва. Не искам да ѝ давам повече муниции.

— Защо ти се обажда баща му? — настоява.

Избягвам погледа ѝ, пускам парцала в кофата с гореща вода, вземам нов и избърсвам същите бутилки с алкохол, които вече бърсах този следобед.

Усещам погледа ѝ върху себе си.

— Джордан, в какво си се забъркала?

Брадичката ми потреперва, а сълзите парят в очите ми.

— В нищо — отвръщам, все още без да я поглеждам. — Ще се оправя.

От кухнята излиза сервитьорка, понесла храна, и аз заобикалям една от другите барманки, която се връща с нова бутилка „Капитан Морган“ от склада с алкохол. Замислям се за миг, опитвам се да реша какво да правя после, и накрая се навеждам да взема пакет салфетки от шкафа. Отварям го и започвам да пълня една от кутиите на бара.

— Прибирай се вкъщи — казва Шел и слага ръка върху кутията. — Иди се наспи.

— Добре съм. Предпочитам да съм тук.

— Ако не искаш да се прибираш, тогава иди при сестра си — предлага. — Само те моля да си починеш. Ако работиш още часове днес, тази вечер няма да можеш да караш до вкъщи. Ще се видим утре.