Рожденичката

Отварям уста да споря, но тя просто поклаща глава, защото знае какво се каня да кажа.

— Не съм ти майка — изтъква, — но все едно съм. Имаш нужда от сън. Вземи си храна от кухнята и тръгвай. Моля те.

* * *

Подчинявам се на Шел, правя си сандвич, който не ми се яде, качвам се в колата и паля двигателя. По осемдесетарската радиостанция, която съм настроила, върви песен на Алис Купър, но я спирам, защото изобщо не съм в настроение за бягството от действителността, за което обикновено копнея.

Вкъщи. Отнема ми около двайсет минути безцелно каране из града, вглъбена в мислите си, докато реша към чия къща да се насоча. Трябват ми дрехи и учебници и въпреки че не искам да виждам Пайк, Коул и майка му, не мога да използвам гримовете на сестра ми още един ден. Всичките са с брокат.

Когато отбивам в „Уинди Парк Плейс“, оглеждам върволицата коли и пикапи от двете страни на улицата, както и пълната алея на Пайк. Разпознавам някои от превозните средства, а други — не, но се пъхвам в свободното място между две коли пред къщата на Крамер и забелязвам светлините, идващи иззад оградата на Пайк откъм задния му двор.

Коул сигурно е вдигнал купон. Страхотно.

Оставям си чантата в колата, вземам ключовете, заключвам я и тръгвам към къщата. Искам да се намирам навсякъде другаде, само не и тук, но знам, че трябва да го направя. Кожата ми настръхва от притеснение, а космите на ръцете ми се изправят, когато музиката нахлува в ушите ми. Обаче се изкачвам бързо по стълбите на верандата, все още облечена в блузата с гол гръб от работа. Стягам високата си конска опашка и просто се надявам, че с всички тези хора наоколо Пайк и Коул няма да ме усетят как влизам и излизам.

Влизам в къщата и се оглеждам, виждам как се затръшва задната врата, когато някой излиза навън, после чувам как се затваря вратата на тоалетната в пералното помещение. Лампите под вратата за мазето са запалени и разговорите навън са почти толкова силни, колкото и музиката. Поне Коул държи хората извън къщата през повечето време. Пайк едва ли е успял да заспи на този шум.

Внимателно се изкачвам по стълбите, вървя тихо по коридора и забелязвам, че вратата на стаята на Пайк е затворена и лампите са загасени. Вратата на Коул също е затворена, така че отварям моята, надничам вътре и виждам, че няма никого. Леглото е разхвърляно, което означава, че майката на Коул е спала в него снощи. Оглеждам наоколо на светлината, идваща отвън. Нещата на Линдзи ги няма, значи вероятно апартаментът ѝ вече е оправен. Оставям лампите загасени, вземам си кожената чанта, в която тъпча книгите и тетрадките от бюрото, и започвам да пълня сака с дрехи и всичко останало, което ще ми трябва непосредствено.

— Помислих си, че чух някой да влиза — казва един глас зад мен.

Сърцето ми спира и се поколебавам, моментално разпознала източника му. Затварям очи и се надявам да се махне.

Коул не би го поканил. Сигурно сам се е натресъл.

Ножицата седи върху бюрото пред мен и я поглеждам инстинктивно.

— Коул скъса с Елена — казва ми Джей. — Ще си го вземеш ли обратно?

Скъсали са? Че те били ли са заедно изобщо? Поглеждам надолу към палеца си в тъмнината и вече не изпитвам почти нищо. Преди той винаги докосваше сърцето ми, но сега се чувствам, все едно на Коул му е пукало за мен преди цяла вечност. Тази вечер не мога да изпитам дори грам копнеж по връзката, която някога споделяхме.

Сега съм в режим на оцеляване. Мозъкът ми управлява всичко и не би ми дал ключовете за сърцето ми, докато не се увери, че може да го понесе.

— Искаш ли първо да му сервираш малко отмъщение? — дразни ме Джей и чувам, че гласът му се приближава. — Хайде, Джордан. Мога да те изчукам страхотно още тук и сега.

— В сравнение с ужасния секс, който си правил винаги? — отвръщам.

Той не казва нищо, но аз си представям самодоволната усмивчица, играеща на устните му, и сърбежа в пръстите му, който го умолява да ме накара да си платя за тази забележка.

Вземам ножицата, обръщам се и вкопчвам пръсти в дръжките ѝ, играя си с нея, докато гледам към него.

Той стои на прага ми, облечен в джинси и тениска, а студените му очи ме гледат кръвнишки изпод тъмните вежди.

— Какво ли си си казвал, за да убедиш мозъчето си с размер колкото грахово зърно, че си ме задоволявал напълно — казвам хладно. — Трите пъти, в които го правихме, беше толкова зле, че след това просто лежах объркана, после развеселена и накрая избухвах в сълзи заради това че в теб няма нищо, което да не е напълно жалко.

Горната му устна потрепва и точно сега той преценява каква е вероятността да му се размине онова, което иска да ми причини, с цял двор, пълен със свидетели, точно под прозореца ми.

— Сега само се ужасявам за всяка жена, с която те видя — продължавам, — но и тайно се усмихвам, защото знам, че след като те излъжат колко много им е харесало в кревата с теб, отиват в банята и мастурбират, като си представят всеки друг в града, само не и теб.

Той залита към мен и аз се изправям, отпускам ръце и стискам ножицата. Очите му се стрелват към нея и той спира.