Рожденичката

— Бягай — казва ми решително. — Бягай далеч оттук. Просто върви. Обади се, ако имаш нужда от нещо, става ли?

Кимвам, благодарна, че ме разбира.

— Можеш ли да кажеш на Кам да не се притеснява? Добре съм и ще ѝ се обадя.

— Няма ли да отидеш да я видиш?

В очите ми избиват сълзи, заобикалям Шел, отскубвам се от хватката ѝ и излизам от склада за алкохол.

— Не мога.

Ако мисля твърде дълго или я погледна в очите, ще се изплаша. Някога Пайк ми каза да бягам, все едно ме гони дяволът. Сигурна съм, че нямаше предвид това, но смятам да го направя.

Джордан Хадли не напуска работата си. Не скача в старата си, разбита таратайка и не тръгва на път, без да знае накъде отива. И със сигурност се страхува твърде много от това да остане сама.

Ако започна да мисля, няма да го направя. Тръгвам. Няма връщане назад. Може да се върна утре, вдругиден или следващата седмица, но колкото повече време прекарам на пътя, толкова повече ще се отдалеча от това, което бях.

Спирам на бара и вземам пуловера си, който съм оставила на един стол.

— Знам, че те боли — казва Шел, приближавайки се иззад мен. — Беше щастлива.

— Ще се оправя. — Премятам пуловера върху чантата и избягвам очите ѝ. — Не ми беше първият.

— Напротив.

Спирам и поглеждам към нея, а възелът в стомаха ми се затяга.

— Не е нужно да казваш каквото и да било, обаче… — продължава тя — … не се чувстваше така с Коул, Джей или някой ДРУГ.

Отново извръщам поглед и прехапвам ъгълчето на устата си, за да държа чувствата си под контрол.

Ще го преодолея. И много скоро всички спомени ще избледнеят, всичките му думи и докосвания. Всичко ще изчезне.

— Но нека ти кажа нещо, момиче — продължава тя и говори тихо и дискретно заради няколкото клиенти в заведението. — Нямаш нужда от онова, което изпитваш към него или към някого другиго. Това — потупва гърдите ми точно над сърцето, — което изпитваш сега, е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Защото, когато всички парченца от сърцето ти започнат да се събират обратно, а те ще го направят, ще станат по-силни. И ще бъде много по-трудно някой да го докосне отново. — Прибира косата зад ухото ми, както прави винаги. — Така че ще бъдеш сигурна, че когато някой най-накрая го направи, наистина ще се е потрудил. Нямаме толкова голяма нужда от храна, за да оцелеем в този живот, колкото от това някой да ни разбие сърцето поне веднъж. Но хубавото е, че първият път винаги е най-лошо. Никога повече няма да се чувстваш толкова зле.

За което много се радвам.

Но освен това ме кара да се чудя… Ако сърцето ми никога няма да бъде разбито толкова зле, тогава дали някога ще обичам някого така, както обичах Пайк Лоусън?

Глава 25 Пайк

Отбивам пред апартамента на Линдзи и оглеждам паркинга за чалинджъра на Коул. Не го виждам, обаче и не виждам почти нищо от дъжда. Непрекъснато звънях на него и на Джордан през последните двайсет и четири часа, но не мога да издържам повече. Ако иска време, ще го получи. Ако иска пространство, ще му го дам.

Обаче трябва да му се извиня в лицето. Трябва да му покажа, че го обичам и че не исках да става така.

Не че ще ме изслуша или дори ще ме чуе заради гнева си, но не мога да чакам повече.

Слизам от пикапа, изтичвам до вратата на Линдзи под покритата веранда и започвам да тропам с юмрук. Цял ден вали и въпреки че пуснах момчетата в почивка, все пак отидох на обекта и свърших някои неща само за да убия малко време, докато Коул приключи работа. Ако вече е започнал новата си работа, разбира се.

Лин отваря вратата, все още облечена в полата тип молив, с която ходи на работа в офиса, но боса и със свободно пусната риза. Вижда ме и скръства ръце на гърдите си, приковава ме със самодоволния си поглед.

— Искам да говоря с него — казвам ѝ.

— Направи достатъчно — усмихва ми се презрително, докато разваля високата си конска опашка. — Господи, смятах, че аз съм лошият родител. Какво си мислеше? Че можеш да пируваш с остатъците му, като че ли няма други жени за чукане в града?

— Не беше така.

— Спести ми подробностите. — Линдзи се пресята към близката маса и взема чаша, в който вероятно има водка и портокалов сок. — Тя не е по-различна от мен. Използваше те, Пайк. Използваше те, за да има къде да живее и кой да ѝ плаща сметките, и о, какво друго направи за нея? Оправи ѝ колата, нали? — Поклаща глава и се усмихва горчиво. — Извади страшен късмет с теб и всичко, което трябваше да направи, беше да си разтвори краката. Божичко, вие, мъжете, наистина сте тъпи, когато става въпрос за хубаво момиче.

Челюстта ми се напряга. Джордан не е такава. Изобщо не прилича на теб.

Освен това не съм дошъл да говорим за нея.

— Нищо не разбираш — скръцвам със зъби.

— О, влюбени ли бяхте?

Сърцето ми блъска два пъти по-силно и лицето ми внезапно се сгърчва, когато през ума ми преминава образът как стоеше до басейна само преди три вечери и ме молеше да кажа на Коул и после да я заведа в леглото — в нашето легло.

Стомахът ми се свива. Толкова ми липсва.