Рожденичката

— Е, все пак тя ще е смесица от двама ни — обяснява Джордан — и искам да има твоята усмивка. Така ще сме квит, нали?

Докосвам лицето ѝ.

— Сигурна ли си? Наистина ли си бременна?

Тя кимва.

— Сигурна съм — поглежда ме предпазливо и пита: — Нали няма проблем?

— Отварям уста, но от нея не излизат думи. Бебе? Представям си как се събуждам посред нощ с дете на ръце, детските седалки за кола, анимационните филмчета, и съм поразен, но странно, чувствам се… направо влюбен в нея и в представата за тялото ѝ, в което расте моето дете.

Но ми се щеше тя да има избор. Наистина ли го иска?

Единственото нещо, което знам, е, че я искам. Искам да преживея всичко с нея и заради нея ми се ще това все още да не се случва, но в крайна сметка го искам.

— Обичам те — прошепвам. — Толкова те обичам.

Тя издишва и се усмихва така, като че ли е затаявала дъх през цялото време, качва се върху мен и ме яхва.

— И аз те обичам. — Целува ме, а голото ѝ тяло се прилепя към моето. — Бях толкова притеснена. Не знаех дали искаш да имаш още деца, или…

— Шшш, скъпа — казвам ѝ, целувам я и хващам лицето и. — Обичам те. Просто… — Замълчавам и после продължавам, като поглеждам нагоре в очите и: — Вече си вързана за мен, нали?

Тя ми се усмихва леко и аз хващам задничето ѝ в шепите си.

— Имах много лош късмет в любовта, Пайк — казва. — И двамата имахме такъв, нали? — После се отърква съвсем леко в мен и веднага събужда тялото ми. — А сега имаме добър късмет. Когато те споходи, трябва да го задържиш. Това е най-важното.

Надървям се, докато се движи върху мен, хващам лицето ѝ и се взирам в очите ѝ.

— Обичаш ли ме? — пита.

— Никога няма да спра да те обичам.

Тя се навежда, целува ме и задържа устните си над моите.

— Значи съм голяма късметлийка — прошепва. — И двамата сме големи късметлии.

Впивам ръце в нея и я придърпвам по-близо, но внезапно усещам, че там няма нищо, примигвам и отварям очи, за да видя, че ръцете ми са празни. Било е само сън, а аз не мога да забавя дишането си. Отмятам чаршафа, надигам се в леглото, премятам крака през ръба му и заравям глава в ръцете си.

— Мамка му — задавям се, а тялото ми е плувнало в пот.

Все още съм надървен, а кръвта пулсира в члена ми, защото се чувствам така, както преди два месеца. Бих дал всичко, за да я взема в прегръдките си.

Изправям се, нахлузвам джинсите и излизам от стаята. Подминавам стаята на Коул, където спи той, и тихо отварям тази на Джордан. Беше затворена през последните осем седмици и още щом вдишвам, ароматът ѝ ме завладява. Тя е навсякъде, затварям вратата и включвам лампата.

Списанията ѝ „Къща и градина“ лежат в долния край на леглото, поглеждам към бюрото и към ръба му, спомням си колко беше красива онази вечер. Касетофонът, който ѝ даде Дъч, седи върху него и аз се приближавам, намалявам звука и натискам Старт. Разпознавам песента Горя на Брус Спрингстийн и отново намалявам звука, за да не събудя Коул.

Отивам до леглото, сядам на него и се заслушвам в песента, като се оглеждам наоколо.

Не мога да избягам от нея, освен това не искам. Някога си мислех, че съм влюбен в Линдзи, но не бях. Не беше както сега.

И така и не ѝ го казах. Тя не знае, че я обичам.