Рожденичката

Не мислех, че някога ще го кажа, но Крамер е прав. Щях да я обичам с цялото си сърце. Тя беше всичко за мен. Щях да направя всичко, за да я направя щастлива до края на живота ѝ.

Но прецаках нещата.

Оглеждам наоколо и забелязвам буркан върху нощното шкафче, а на етикета му пише Мечти. Пресягам се и го вземам, разглеждам няколкото дузини листчета в него, навити на руло, всяко в различен цвят и завързано със златен конец.

Сърцето тупти в ушите ми, не искам да нарушавам уединението ѝ, но трябва да знам. Трябва да знам, че мечтите ѝ не включват мен, нито пък нещата, които мога да ѝ дам. Любовта замъглява ума ѝ. Написаното тук би трябвало да е истина.

Отварям капака, изсипвам листчетата на леглото и вземам едно от тях. Изхлузвам конеца, а стомахът ми се свива от нерви, докато го развивам.

Да измисля своя собствена коледна традиция.

Усмихвам се леко, това звучи напълно в неин стил. Тя има творчески потенциал, ще се радвам да видя какво ще из мисли.

Оставям го долу, вземам друго и го развивам, за да го прочета.

Да карам кабриолет със свален покрив в дъжда.

Аха, направо си представям как ме въвлича в нещо такова и се опитва да ме накара да се забавлявам.

Вземам друго листче и усмивката ми изчезва, а устата ми пресъхва, приготвям се да видя нещо, което няма да ми хареса. Кръвта пулсира във врата ми, докато го развивам.

Някой ден да имам библиотека в къщата си. С вградени рафтове, вятърът да духа листата навън, а аз да си седя на удобния фотьойл с меки одеяла.

Стискам веждите си, пускам листчето и бързо вземам друго.

Чудя се дали мога да накарам Пайк да остане цял ден в леглото, докато вали, и да гледаме филми.

Гарантирам ти, скъпа, няма да гледаме само филми, ако останем в леглото цял ден.

Развивам друго.

Да се возя в балон с горещ въздух.

Дишането ми се учестява, докато продължавам да развивам листчетата едно след друго.

Да си взема куче.

Как се прави бира? Бих искала да опитам.

Да водя децата си на екскурзии до езерото през лятото.

Да сложа простор в задния двор на бъдещата си къща. Вече никой няма такъв!

Примигвам. Тъкмо сложих простор. Вече го има. Продължавам.

Да пробягам маратон.

Да държа одеяло в багажника за спонтанни пикници.

Да гледам парад.

Да се науча да правя чили.

Да карам бъги.

Да плувам в океана.

Да напълня пикапа на Пайк с одеяла и възглавници и да отидем да гледаме звездите.

Продължавам да чета листче след листче, докато вече не мога повече и ги избутвам встрани.

— Мамка му — издишвам, а нещо боде очите ми.

Мога да ѝ дам всичко това. Всяко едно от тези неща — мечтите ѝ, живота, който иска — мога да ѝ го дам. Целия.

Какво си мислех? Че ще иска богатство, власт и слава? Какво ми каза през една от първите си вечери тук?

Не ми пука за сватбата. Просто искам живота.

Тя иска дом. Иска хора, които да обича.

Искаше да я искам. Само това.

Очите ми се напълват със сълзи, които не пускам на свобода.

— Какво направих, мамка му?

Глава 27 Пайк

Поемам си дълбоко въздух и го задържам, докато се протягам към дръжката на вратата на „Граундърс“. Опитах се да звънна на Кам и дори отидох отново в „Куката“, но не можах да я намеря. Значи трябва да се обърна към Шел. Сигурен съм, че ще бъде загуба на време — тази жена ме мрази още от мига, в който ме видя, — но съм отчаян.

Отварям вратата, пристъпвам вътре и веднага ме обгръща музика и миризма на пържено. Шел стои зад бара, а пред нея има само трима клиенти и аз оглеждам заведението, виждам няколко пълни маси, но като цяло е празно. Доста тиха понеделнична вечер.

Изпуквам врата си, подготвям се и се приближавам към бара.

Тя веднага ме забелязва и спира да подсушава чашата, която държи, а гърбът ѝ се сковава.

— Кам, можеш ли да обслужиш този клиент? — извиква.

Поглеждам към другия край на бара и забелязвам сестрата на Джордан, облегната на него. Сигурно я замества.

Главата ѝ е положена върху дланта, докато си говори с някакъв клиент, но веднага щом преплита поглед с моя, се изправя, а усмивката ѝ изчезва.

Шел тръгва да се отдалечава.

— Почакай — казвам ѝ, за да я спра. — Няма да оставам.

— Хубаво.

— Просто…

— Няма да ти кажа къде е — прекъсва ме тя.

Виждам, че Кам ни наблюдава, поемам си дъх и изправям рамене.

— Просто искам да знам, че е добре.