Рожденичката

Но оценявам и прагматизма му. Не е отнело твърде много време на младия Пайк Лоусън да осъзнае, че правенето на деца на случайни жени не е неговото нещо. Не бих искала да изпитам такива последици дори един-единствен път.

Той, изглежда, разбира какво е казал и как е прозвучало, защото застива и поглежда към мен, присвивайки очи извинително.

— Нямах предвид… това. Аз…

— Знам какво имаше предвид. Няма проблем.

Посочвам с палец назад и се оттеглям.

— Отивам да уча. Трябва да изкарам няколко кредита това лято, така че… лека нощ.

Той се обръща назад, зарежда миялната с препарат и я пуска.

— Благодаря ти още веднъж, че ни позволяваш да живеем мри теб — казвам.

Той ме поглежда.

— Благодаря ти за вечерята.

Но преди да изляза, пристъпвам към масата, където съм оставила да гори ароматна свещ. Трябваше да го попитам за това. Може да не обича изкуствени миризми в къщата си.

Навеждам се над масата, затварям очи, поемам си дъх и си пожелавам обичайното „Нека утре е по-добър ден от днес“. И я духвам, като почти веднага усещам острата миризма на дима от угасения фитил, изпълнила въздуха.

Винаги едно и също желание. С всяка свещ. Всеки път. Искам живот, от който никога да не ми се ще да си вземам почивка. Това е целта ми.

С изключение на клечката, която духнах в киното. Тогава си пожелах нещо различно.

Когато отварям очи, виждам, че Пайк ме наблюдава. После бързо се изправя и отмества поглед.

И когато напускам кухнята и се отправям към стълбите във всекидневната, оставям списанието си на масичката до дивана.

Сега вече някой живее тук.

Глава 3 Пайк

Събуждам се, а клепачите ми са натежали и примигват бавно, докато фокусирам тъмната стая.

Още не се е съмнало. Обикновено не се събуждам преди пет и половина. Защо съм…

Момент. Изръмжавам, отварям малко по-широко очи и забелязвам лекото сияние, танцуващо върху стената на спалнята ми.

Дъждовни капки. Ох, мамка му. Навън не е тъмно, а облачно.

Обръщам се по гръб и присвивам очи към тавана, докато чакам и се ослушвам. Чувам го почти веднага. Потрепването на капчици вода, отскачащи от улука навън.

Изпускам въздишка. Проклятие. Потърквам очи, за да се разсъня, преди да погледна към часовника на нощното шкафче. Пет и двайсет и пет.

Аха. Точно по часовник.

Спрях да разчитам на будилника още преди години, защото тялото ми свикна да се събужда по едно и също време всеки ден. Все пак още го навивам за всеки случай. Протягам се и го изключвам, преди да се е раззвънял.

Днешният дъжд наистина може да ни забави. Няма нужда да ходя на обекта в следващите час и трийсетина минути, но половината от хората ми вероятно ще се обадят, че няма да дойдат, като си мислят, че така или иначе няма да можем да работим цял ден, ето защо сигурно е най-добре да си остана в леглото.

Но това няма да се случи. Днес ще работим върху нещо — каквото и да е, — защото не ми се иска да избягвам киселото настроение и лошите погледи на сина си, ако остана вкъщи цял ден. По-добре да съм на работа.

Когато беше по-малък, всичко беше различно. Коул беше мой. Правехме разни неща заедно, говорехме си и той искаше да е край мен, но сега…

Тя се добра до него. Синът ми е единственото нещо, с което някой може да ме държи, и майка му определено знае как да го използва. Разиграваше го като пешка, докато той не повярва на всичко, излизащо от устата ѝ, и че тя е жертвата във всяка ситуация, а аз съм врагът. Тя не може да сбърка, а аз не мога да направя нищо правилно.

След известно време просто реших да го подкрепям. Накрая ще му дойде акълът и ще преодолеем тази пречка. Ще осъзнае лъжите ѝ, така че трябва просто да се държа. Няма значение колко търпение ще изхабя, нито колко ще се караме междувременно.

Поне Джордан се държи добре. Тя ще бъде желан буфер между нас.

Въпреки че бях страшно изненадан, когато разбрах коя е.

Затварям очи, полагам опакото на дланта върху очите си и отново си спомням онази вечер.

Беше забавно да се мотая с нея в киното. Отвръщанията ѝ, хуморът ѝ, фактът, че с нея може да се говори без усилие… Начинът, по който просто се отпусна до мен по време на филма — всичко беше толкова удобно и естествено, мамка му.

Начинът, по който ми се усмихваше…

Нямаше да я поканя на среща. Много е малка, освен това знаех, че си има гадже.

Но беше трудно да не обмислям тази идея поне известно време. Тя е готина.

И след това, когато разбрах коя е, едва не се ядосах.

Спомням си как я чух да говори по телефона, а аз стисках зъби толкова силно, че челюстта ме заболя, когато го осъзнах. Вбесих се, защото в онзи момент ревнувах от сина си. Ревнувах от всяко деветнайсетгодишно момче, което имаше шанс да бъде с нея.

Безупречната ѝ кожа и навиреното ѝ носле. Великолепната ѝ долна устна, в която се зазяпах, и мисля, че тя ме усети.

Начинът, по който наклони глава назад, подпря крака на седалката и просто седеше до мен.

Всичко изглеждаше лесно.

Но момичето на мечтите ми е забранено за мен. То принадлежи на Коул и е на деветнайсет. Няма начин.

Тя е хлапе и моите кратки, порочни мисли ще останат скрити в главата ми.