Рожденичката

— Джорд…! — извиквам я, но млъквам, осъзнал колко неловко би изглеждало това, че бельото ѝ е при мен. Ще изглеждам като някакъв перверзник, хванат с нейните гащи. Божичко.

Хвърлям ги, като че ли са ме опарили.

Те падат на леглото, а аз потърквам тила си и усещам леката пот по кожата си. Умът ми блуждае.

Мина доста време, откакто на леглото ми за последно имаше женско бельо. Или в него.

И определено не бяха прашки. Образът на невинното малко гадже на сина ми, обуто в тях, минава през ума ми и аз оцъклям очи, отстъпвайки леко.

— Мамка му. Ще горя в ада.

Събирам отново прането и скривам прашките в дрехите си, за да мога да занеса кошницата обратно долу. Просто ще ги хвърля върху сушилнята или нещо такова и ще я оставя да си ги намери сама.

Само че, когато вземам кошницата, чувам лекото ръмжене на косачката навън и оставям дрехите обратно на леглото, за да отида да погледна през прозореца.

Джордан е в задния двор, марширува напред-назад по тревата и бута зелената ми косачка „Крафтсман“. Какво си…

Стискам челюст, обзет от раздразнение. Казах на Коул да окоси проклетата трева. Дворната работа е негова отговорност.

Виждам как Джордан клати глава и чак тогава забелязвам пронизителното пищене на китари и ударите на барабан. Сигурно си е пуснала музика.

Усмихвам се. Коя ли ужасна осемдесетарска група от дългокоси мъжаги слуша днес?

Сивата ѝ тениска е потъмняла от пот в средата на гърба и дори оттук виждам косата ѝ, част от която се е изплъзнала от опашката и е залепнала за врата ѝ. Късите ѝ бели панталонки показват мускулите на бедрата и прасците ѝ, които се свиват и отпускат, докато бута косачката. Кожата ѝ блести от пот и аз се съсредоточавам върху долната част на гърба ѝ, забелязал как влажната ѝ кожа искри на слънцето.

Ниско в корема ми се събира топлина и усмивката ми изчезва, докато я наблюдавам.

Замръзнал съм. Не искам да отвръщам поглед.

Но най-накрая примигвам, отмествам очи и преглъщам въпреки сухотата в устата си.

Нямаше ли проект или нещо подобно, върху което да работи за летния си курс? Спомена го преди няколко дни. Коул може да окоси проклетата морава.

Навеждам се, вдигам прозореца и си подавам главата навън, отварям уста, за да я извикам, но изведнъж тя пуска дръжките, започва да клати глава напред-назад и да се преструва, че свири на китара.

Спирам и се заглеждам, сбърчил чело, но и едва не се разсмивам.

— Полей ме със захар! — крещи блутут колонката. — Ооо, в името на любовта!

Тя се преструва, че пее, навежда се назад, след което започва да извършва други движения и да танцува, погълната от песента.

Хваща отново дръжката и я използва за опора, докато клати глава наляво-надясно, размахва коса и люлее бедра. Ластичката от опашката ѝ пада и къдриците ѝ се разпиляват, извиват се по лицето ѝ и я карат да изглежда изключително красива. Дробовете ми горят за въздух, а от движенията ѝ ме разкъсва желание. Господи, ако беше моя, как да не я докосвам непрекъснато?

Веднага спирам мисълта си и понечвам да прибера глава обратно вътре, но забелязвам съседът Кайл Крамер да стои на балкона на спалнята си.

Зяпа надолу към Джордан и я гледа как танцува.

Пръстите ми се вкопчват в рамката на прозореца.

Задник. Децата му вероятно са вкъщи, а той точи лиги като някакъв шибан перверзник.

Опитвам се да не мисля как правя абсолютно същото, но усещам нуждата да взема проклетата пушка или нещо подобно. Това момиче не ти е детегледачка, гъз такъв.

Косачката внезапно спира и аз се обръщам към Джордан точно навреме, за да видя как отива до ръба на басейна, дишайки тежко и мокра от пот. Маха косата от лицето си и вдишва дълбоко, след което пристъпва напред и пада в дълбокия край на басейна, потъвайки под повърхността, както си е с дрехите.

Спирам да дишам.

Горещо е. Температурата днес е над трийсет градуса и тя има нужда да се охлади. Но после премествам поглед обратно върху Кайл, който повдига брадичка, за да я вижда по-добре. После Джордан изплува на повърхността, носи се по гръб, а тениската е прилепнала по тялото ѝ като втора кожа. Малки твърди издатини стърчат от нея към небето и аз виждам как на шибаните му устни се появява усмивка.

— Мамка му — изсъсквам тихо. Прибирам глава обратно в спалнята и затръшвам прозореца.

Излизам от стаята, втурвам се по коридора и изтичвам надолу по стълбите. Подминавам кухнята, насочвам се към пералното помещение и излизам през задната врата. Джордан отново плува към края на басейна и излиза от него.

Стрелвам очи нагоре и виждам, че Кайл я зяпа, докато излиза от басейна, а дрехите са залепени за тялото ѝ и от всеки сантиметър гола кожа тече вода.

Очите му се стрелват към мен и аз му показвам среден пръст. Той само се разсмива и поклаща глава, после се прибира обратно в шибаната си къща.

Джордан хваща косата си, издърпва я през рамото си и я изстисква. Погледът ми пада върху краката ѝ. По загорените ѝ бедра капе вода, а шортите са залепнали за задника ѝ.

Вкаменявам се и слагам на лицето си строго изражение.

— Джордан — извиквам.