Рожденичката

Усмихвам се. Обръщам се към нея и виждам как сините ѝ очи ме гледат със същия хумор, както когато рязахме диня онази вечер.

Отново превключвам колата на скорост и кимвам.

— Поръчай я — казвам ѝ. — Ще я вземем по пътя към къщи.

Глава 15 Джордан

Разбираме се за нови условия.

Вече съм по същество наемател и въпреки че крайната цел е да живея тук, за да спестя пари за собствено жилище, вече не мога да го използвам така. Вероятно можех да си затварям очите, докато бях гадже на Коул, но сега трябва да се разберем честно. Без значение колко протестира Пайк.

— Няма нужда да ми даваш по четиресет долара на месец за сметката за газта, Джордан.

— Тогава нека платя сметката за тока.

— Защо бих те поканил тук, за да спестиш пари, и след това бих ти искал още пари?

— Наистина спестявам пари. И мога да продължа да го правя, докато плащам поне една сметка, Пайк.

— Или пък да не плащаш никакви сметки, да спестиш още повече и да си тръгнеш по-рано.

Което ме вбеси още повече, като че ли наистина не ме искаше край себе си.

— Не, почакай. — Той потреперва. — Нямах предвид това. Просто… нямам нужда от парите ти, нали разбираш? Нека спрем да го обсъждаме. Моля те?

Но не спряхме. Продължихме да се пазарим, докато той най-накрая не отстъпи и не ми остави сметката за газта и тази за пазаруване, въпреки че ме накара да обещая, че няма да заменям храната му с нищо органично или нискомаслено, с което се съгласих. Ако ме хване, че купувам кафе, продукт на честна търговия, и бадемово мляко, просто ще му кажа, че съм забравила.

Занасям метлата на предната веранда, вдигам черджето и го изтръсквам добре, преди да го окача на парапета. Навън вали като из ведро, а улицата прилича на разпенени океански вълни, докато капките дъжд се засилват и пръскат все повече върху земята.

Чудя се колко добре ще вижда Пайк пътя, когато тръгне към къщи. Обаче още е едва един на обяд и е светло, макар и доста мрачно, така че може да спре да вали, преди да се прибере от работа.

Измитам дървената веранда, а навесът отгоре я предпазва да не се намокри. Въздухът е топъл и тежък, а кожата ми е влажна, въпреки че под навеса не вали. Тениската ми е леко залепнала на корема и аз прибирам косата си зад ухото, защото ме гъделичка по ръцете. Поглеждам нагоре и виждам как Кайл Крамер вкарва беемвето си в алеята и покрива глава с куфарчето си, втурвайки се към предната си веранда.

Забелязва ме и ми отправя кратка усмивка. Помахвам му.

Чудя се защо двамата с Пайк не са приятели.

Той се шмугва вътре, а аз приключвам с чистенето на леката мръсотия и магарешките бодили, преди да сложа черджето обратно на мястото му.

Като допълнение към сметката за газта и тази за пазаруване поех отговорност за долния етаж от къщата: чистене на прах, метене, миене, подреждане на кухнята, въпреки че той мие чиниите, когато готвя, а аз ги мия само когато готви той. Което обаче не е правил изобщо през трите дни, откакто се върнах тук. В някакъв момент осъзнах, че готви само замразена храна — или консервирана супа и яхния, — така че се натоварих с всичкото готвене, а той мие чиниите, което ме устройва.

Освен това работя в градината, докато той се занимава с ливадата, басейна и пръскачките. Стаите ни са наша лична отговорност, но аз си чистя сама банята, а той подрежда мазето.

Определянето на индивидуалните задължения ми се видя твърде хубаво, за да е истина. Мислех си, че ще му писне бързо и ще ми се наложи да чистя боклуците, които е зарязал на местата, които са моя отговорност.

Но това не се случи. Той си оставя ботушите в гардероба след работа, прибира си тениските, които е захвърлил, след като му е станало горещо, и никога не ми се налага да го карам да си изважда дрехите от сушилнята. Осъзнах, че никога не съм живяла с мъж, който преди това е живял самостоятелно.

Досега, имам предвид. Пайк е свикнал да се грижи за себе си и за вещите си, защото няма кой да го свърши вместо него. Като че ли откривам цял нов свят.

Връщам се обратно в къщата, оставям метлата в шкафа и се запътвам нагоре, за да сортирам мръсните си дрехи. Старата стая на Коул — нашата стара стая — стои празна, тъй като той не се е връщал, откакто си тръгна. Нямам представа какво е обличал през последните няколко дни, и не знам дали е говорил с баща си, но едно нещо е сигурно. Накрая ще се върне.